Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик, Джедоу, херцог Джеймс, Робер дьо Лунвил и дворцовият съдия Уилям стояха на кралския пристан. „Тренчард Отмъстителя“ приближаваше брега. Взираха се в кораба тревожно, като се опитваха да разпознаят лицата и на други мъже от дружината на Калис, оцелели след атаката на Изумрудената кралица в далечния град Махарта.
— Е, той лесно се забелязва — каза Ру, като засланяше очи срещу яркото следобедно слънце. През последния месец бе станал пълноправен партньор на Хелмут Гриндъл и беше доста зает, за да си спомня за бившите си другари, но щом Ерик му прати съобщение, че вторият кораб от Новиндус пристига, остави Дънкан да надзирава товаренето на каруците, подготвяни за кратко пътуване по брега към Сарт, и изтича на пристана. Също като Ерик, и той чувстваше болезнено загубата на мъжете, с които беше претърпял трудностите на дългото пътуване през моретата и сраженията преди две години.
Взря се отново и забеляза позната фигура до Грейлок.
— Луис! Това е Луис!
— Прав си, — каза Джедоу. — Ако това не е бесният родезийски кучи син, аз съм жрец на Сунг.
Ру махна с ръка и в отговор Грейлок и Луис също замахаха. Но настроението им помръкна, като разбраха, че на палубата няма други членове от дружината им. Като че ли доловил мислите на приятеля си, Ерик каза:
— Може би някои са в трюма.
— Може би — съгласи се Ру, макар че се съмняваше.
За разлика от адмирал Николас, капитанът на „Отмъстителя“, изглежда, не възнамеряваше да пренебрегва пълномощията на Пристанищния майстор и неговите лоцмани, така че когато приближи пристана, корабът забави достатъчно, за да може да бъде завързан за кнехтите.
Щом спуснаха трапа, Грейлок и Луис слязоха. Грейлок поздрави херцог Джеймс и лорд Уилям, а Луис се спусна към Джедоу, Ерик и Ру — започнаха да се тупат по гърбовете и да подсмърчат, без да прикриват вълнението си.
Нещо странно порази Ру и той погледна внимателно Луис и попита:
— Какво ти е на ръката?
Луис носеше сако с дълги ръкави и черни ръкавици. Бившият родезийски придворен, който се бе превърнал в убиец, повдигна десния си ръкав. Ръката му беше изкривена, с неподвижни пръсти. В очите му за миг се мярна съжаление, но той каза само:
— Почерпи едно питие и ще ти разкажа.
— Дадено! — каза Ерик, после се обърна към дьо Лунвил. — Трябваме ли ти, сержант?
— Не. Но не се напивайте много — отвърна дьо Лунвил. — Утре ви искам — теб и Джедоу, с ясни глави. И доведете Луис. Имам няколко въпроса към него — става дума за официалното му помилване.
— Помилване ли? — каза Луис. — Капитанът каза нещо такова, но не се надявах много.
— Хайде тръгвай — каза Ру. — Ще ти разкажем всичко и ще те пазим до утре да не те обесят предварително градските стражи.
— Майстор Грейлок — каза Ерик, — радвам се да те видя.
— Добре заварил — отвърна бившият мечемайстор на барон Даркмоор. — Ще се видим утре. — По лицето му пробяга тъжна сянка. — Имаме много да си говорим.
Ерик кимна. Очевидно имаше новини за тези, които не бяха успели да се измъкнат от обсадата на Махарта и да се изтеглят към Града на Змийската река.
Събралите се отново членове на дружината на Калис скоро напуснаха кея. Ерик ги заведе в един хан наблизо, посещаван често от войниците на двореца. Подозираше, че всички в хана са на служба при принца — дьо Лунвил ясно бе показал, че предпочита войниците му да посещават кръчмата „Счупения щит“, а не другите, разположени по-далеч из града. Ерик беше доволен да създава работа на ханджията — питието беше прилично за цената си, жените — дружелюбни и приятни, и беше достатъчно близко, за да се отбива, без да забравя задълженията си.
Беше ранен следобед и посещението все още беше слабо. Ерик махна на кръчмаря да донесе по халба пиво и докато сядаха, Ру каза:
— Луис, кажи какво ти се случи? Мислехме, че си се удавил в реката.
За да стигне до град Махарта, дружината на Калис трябваше да пресече устието на река Ведра, като всеки мъж носеше пълното си бойно снаряжение. Доста бойци не достигнаха отсрещния бряг. Луис потърка брадичката си със здравата си ръка.
— Горе-долу стана така — започна той. Родезийският му акцент придаваше странна музикалност на думите му. — Мускулите ми се схванаха няколко метра преди островчето, до което трябваше да доплуваме, и когато успях отново да се покажа на повърхността, реката ме бе отнесла на юг. Реших да плувам към другия бряг, но след малко отново започнах да се схващам.
Той поклати глава и Ру внезапно осъзна колко остарял изглежда. Макар че не беше стигнал и средна възраст, косата и мустаците му сребрееха. Луис въздъхна дълбоко, изчака кръчмарят да сложи бирата пред тях и продължи: