Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан рекъл:
— Велики царю, а до колко време ще дойдат корабите?
— Около месец… — отговорил царят. — Те стоят тук около два месеца, за да продадат каквото носят, и се връщат в страната си. Ще отпътуваш едва след три месеца!
След месец корабите пристигнали. Излязъл царят да ги посрещне, взел със себе си и Хасан. Големият кораб стоял посред морето, но той влачел по-малки гемии, които доставяли стоката му на брега. Пътниците разтоварили стоката си, продавали, купували, докато останали три дни до отпътуването. Царят извикал Хасан при себе си, приготвил му каквото трябва, извикал капитана на големия кораб и му казал:
— Вземи този момък със себе си, но така, че никой да не знае за него! Заведи го на островите Вакалвак, остави го там и не го връщай обратно! — и се обърнал към Хасан: — Никога никому на кораба не разказвай историята си — иначе ще загинеш!
Простил се Хасан с цар Хасун. Капитанът го сложил в сандък, качил го на гемията и го пренесъл на кораба, без никой да го види. Корабите потеглили и пътували с попътни ветрове десет дни. На единайсетия ден стигнали до суша. Капитанът скришом измъкнал Хасан на брега и той видял там много скамейки. Търговците оставили стоката си върху тях, а Хасан стигнал до една по-изписана от останалите и се скрил под нея. Когато се мръкнало, се появили множество женски същества като рояк скакалци. Вървели прави и настръхнали и носели извадени мечове, телата им били в железни ризници. Те се заели със стоките, после поседнали да си починат. Една седнала на скамейката, под която бил Хасан. Хванал той края на наметката й, поставил я на главата си, зацелувал ръцете и нозете й и заплакал.
— Ей, ти! — викнала му тя. — Покажи се, преди да те види някоя и да те погуби!
Измъкнал се Хасан, целунал ръката й и казал:
— Госпожо, поставям се под твое покровителство! Прости на онзи, който бе откъснат от близки, жена и деца, а се стреми да се събере отново с тях! Спаси душата и живота му! Ако не си съгласна, убий ме!
Никой не забелязал, че той разговаря с нея. А тя чула думите му, усетила с какъв плам са изказани, смилило се сърцето й, разбрала, че щом е подложил душата си на такива опасности, за да се добере дотук, то ще да е за велико дело.
— Синко — рекла тя. — Върни се, където се бе скрил, до утре вечер и Аллах ще стори това, което е пожелал!
Скрил се Хасан отново под скамейката. Девиците воини останали там до сутринта, като били палели свещи от тамян и амбра. Привечер при него дошла жената, която бил помолил за покровителство, подала му ризница, меч, златен колчан и копие. Хасан разбрал, че е донесла тези неща, за да ги облече. Облякъл ризницата, стегнал колчана на кръста си, закачил меча на бедрото си, взел копието в ръка и седнал на скамейката.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че докато Хасан седял на скамейката в бойно снаряжение, се появили жените воини с лампи, фенери и свещи. Той се смесил с тях. Когато наближило да се съмне, те си тръгнали и той тръгнал с тях. Всяка се прибрала в шатрата си. Вмъкнал се и Хасан в шатрата на неговата позната. Щом се прибрала, тя съблякла ризницата си и смъкнала покривалото си. Хасан погледнал към нея. Едва сега видял, че е побеляла старица със сини очи, голям нос, по-грозна от най-грозното същество, най-отвратителната твар, която въобще може да съществува, с дупки от едра шарка по лицето, с окапали вежди, изпочупени зъби, хлътнали бузи, сополив нос, а косата й била оплешивяла, както е казал за такива поетът:
Щом зърнала Хасан, тя възкликнала:
— Как си дошъл ти по тези краища?
Заразпитвала го кой е, какъв е, а Хасан се отпуснал при нозете й и произнесъл следните стихове: