Сага за Австралия

В края на разказа Ричард се беше ухилил до уши, но въпреки това не пророни и дума, изправи се да вдигне чиниите и да ги изнесе навън, на дъжда, а после раздигна и масата. Броени часове след последното посещение на „Бдителност“ всички научиха, разбира се, че лейтенант Кинг си заминава и на негово място ще дойде майор Рос, вест, посрещната почти единодушно с роптаене и клетви. Празникът беше свършил, майор Рос щеше да се погрижи за това. При тази мисъл такива като Дайър и Франсис съвсем се умърлушиха, но не Ричард — о, да, лейтенант Кинг си беше добър началник, но дори сто четирийсет и девет души му бяха множко при неговия подход. Единственото, за което го биваше Кинг, бе да си подръпва перуката, да праща хората да секат дървета и да ги бичат, а после да строят с дървения материал колиби. Остров Норфолк беше с площ някакви си четирийсет квадратни километра, но Сидни със сигурност не беше единственото място, където този огромен приток от новопристигнали можеше да бъде настанен. Филипбърг и нивите, засети с лен, бяха единственият опит на Кинг да разпрати хората и другаде — честно казано, той предпочиташе да вижда голямото си семейство събрано накуп, на педята земя край селището Сидни. Щом Робърт Уеб и Бет Хендерсън се изселиха при Водопада, Кинг бе направо сломен, а когато Ричард Филимор от „Скарбъро“ се примоли да отиде да живее в източния край на далечния плаж, за да обработва една долчинка, която си беше харесал, лейтенантът дори не пожела да го изслуша.

А според Ричард най-разумно беше Кинг да оползотвори целия остров Норфолк и да пусне хората да се заселят кой където иска. Виж, притесняваше се да не би селището Сидни да плъзне нагоре по Артъровия дол — беше му приятно, че около него не живее никой, за да му влиза в нужника, който си беше изкопал в подножието на хълма. Беше си направил и нещо като баня насред гората от папрат, като беше отбил малко от потока, за да не зарази с тялото си водата му, макар че здрав човек надали можеше да я замърси. Докато ги управляваше Кинг, къщите в Сидни все някой ден щяха да стигнат и до неговата. Не че Ричард се надяваше Рос да прояви повечко мъдрост, при всички положения обаче майорът беше съвсем различен и вероятно щеше да намери разрешение за това внезапно и едва ли не чудовищно разрастване на населението.