Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Негово превъзходителство губернаторът имаше и други съображения, главно две: първо, че майор Робърт Рос си е гаден шотландски трън, забил се в петата му, и, второ, че губернаторът час по-скоро трябва да прати в Англия някого, на когото има доверие — за предпочитане романтик. Пратеникът трябваше да разбере какво точно се е случило и да успее да убеди красноречиво който там е на власт, че Нов Южен Уелс крие неизчерпаеми възможности, които обаче ще си останат неоползотворени, ако не бъде вложен поне мъничко капитал, да речем, петдесет хиляди лири стерлинги — смехотворна сума, като знаем, че достопочтената Източноиндийска компания годишно прахосваше горе-долу толкова само за рушвети. Губернаторът можеше да разчита на Кинг, но не и на Рос. Нямаше вяра и на Джон Хънтър, капитана на „Сириус“ — още един възможен кандидат… и още един черноглед шотландец, който като всички шотландци не знаеше друго, освен да вещае погибел. Рос и Хънтър бълваха змии и гущери, задето са ги пратили чак в Нов Южен Уелс, не вярваха, че земите тук крият възможности, и нищо чудно да препоръчаха на Короната да се откаже веднъж завинаги от експеримента. Ето защо Филип беше наясно, че не може да прати като свой представител в Англия нито Рос, нито Хънтър. Знаеше, че не бърка в преценката си. Един ден Нов Южен Уелс щеше да процъфтява и да се радва на благоденствие. Но не и сега. За това се искаха време и пари.
Ето защо, когато потегли към остров Норфолк с още каторжници, с които населението щеше да стане сто четирийсет и деветима души, „Бдителност“ носеше и писмо за лейтенант Кинг със заповед да се върне заедно с госпожа Инет и невръстния Норфолк Кинг в Порт Джаксън, където да научи повече подробности за жизненоважната мисия, с която да отплава за Англия. Филип пращал на Норфолк не друг, а самия заместник-губернатор майор Робърт Рос, който да го замести и да се нагърби с управлението на острова. Така губернаторът щеше да убие с един куршум сума ти зайци — от Норфолк „Сириус“ щеше да се отправи към Кате и така негово превъзходителство щеше да се отърве за доста месеци от капитан Джон Хънтър. На остров Норфолк щяха да бъдат изселени цели четиристотин двайсет и четирима души, а в Порт Джаксън щяха да останат само петстотин деветдесет и един.
„Сириус“ и „Бдителност“ пристигнаха заедно в събота, тринайсети март 1790 година. Хората щяха да започнат да слизат на остров Норфолк при Водопада, откъм подветрената страна — след влажното, бурно лято пак валеше като из ведро и духаше със страшна сила. Просеката през острова си беше почти непроходима, но на самия Водопад положението беше още по-плачевно, понеже там баирите се спускаха право в океана. Единственият път към билото минаваше през стръмна долина току досами скалата за акостиране. Почти отвесните зъбери се възправяха, кажи-речи, на шейсет метра и каторжничките не можеха да се изкатерят без чужда помощ особено при тая вода, която се стичаше с грохот надолу и от която пръстта беше разкаляна и хлъзгава като лед.
Всички каторжници до последния без секачите и дърводелците бяха вдигнати на пожар и пратени в другия край на острова — да помагат на новопристигналите да качат багажа по баира и после, предвождани от майор Рос, да прекосят острова и да идат в селището Сидни.
— Клетият той, само да знаеш колко ми е мъчно за него — каза Стивън на Ричард, докато обядваха студена оризова каша с късове осолено месо и цяла шепа магданоз.
Седяха в къщата на Ричард и гледаха през прозореца откъм подветрената стена как дъждът се плиска. Стивън беше донесъл брашното и осоленото свинско, Ричард пък беше дал ориза и магданоза.
— За майор Рос ли говориш?
— Да, за същия. Те с Хънтър се мразят до смърт и Хънтър взел, моля ти се, че изпроводил Рос от кораба с лодка, напълнена чак до планшира с кокошки, пуйки, сандъци, бурета — прасците на Рос бяха в такива синини, че той, горкият, се измъчи, докато скочи от лодката на скалата, а после едвам се държеше на крака. И никой не му помогна, представяш ли си — всички са верни на Хънтър до гроб. Сигурно са злорадствали неописуемо, докато са гледали как майорът едвам се добира с лодката до брега, ала той не току-така се слави като костелив орех — прави, струва, но не се измокри от вълните. Полага му се по право да му натоварят и багажа, така че Рос да не се отделя от него, той обаче още си е на „Сириус“ и сигурно ще бъде последното, което ония негодници ще свалят на брега. Посрещнах го, опитах да му помогна да изкачи онова проклето нанагорнище, но къде ти! Не искаше и да чуе! Покатери се, вир-вода от дъжда, с вдигната брадичка и стиснати устни. И тръгна с напета стъпка по оная ужасна просека през острова, а аз заприпках като пале подире му — не ти трябва тюлен на плажа. Може и да си е чешит, но инак е мъж на място!