Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Уф, бъзльо недей! — отвърна мисис Радл с безкрайно презрение. — Имате ли намерение да изгоните тези негодници, мистър Сойър?
— Те си отиват, мисис Радл, те си отиват — рече нещастният Боб. — Съжалявам, но по-добре е да си идете — обърна се Боб Сойър към своите гости. — Мина ми през ума, че вдигате много шум.
— Много е жалко — рече предвзетият човек. — Точно беше започнало да става толкова весело! — Той тъкмо бе захванал да си припомня смътно анекдота, който бе забравил.
— Такова нещо едва се понася — обърна се предвзетият човек към останалите гости. — Едва се понася, нали?
— Не се търпи — отвърна Джак Хопкинс. — Нека изпеем и другия куплет, Боб. Хайде, почваме.
— Не, не, недей, Джак — прекъсна го Боб Сойър. — Песента е знаменита, но ми се струва, че ще е по-добре да не пеем другия куплет. Много необуздани хора са тези хора, моите хазаи.
— Да се кача ли горе да го напердаша този твой хазаин — предложи Хопкинс, — или да взема да звъня със звънчето, или пък да запъшкам на стълбището? Казвай, Боб?
— Много съм ти задължен за приятелските чувства и добрите намерения, Хопкинс — рече нещастният мистър Боб Сойър, — но смятам, че най-подходящото, за да избегнем по-нататъшни кавги, е да се разделим веднага.
— Е, мистър Сойър! — изкряска пискливият глас на мисис Радл. — Отиват ли си онез грубияни?
— Слагат си шапките, мисис Радл — отвърна Боб. — Ей сега тръгват.
— Тръгват — повтори мисис Радл, като подаде нощното си боне през перилата тъкмо когато мистър Пикуик бе излязъл на стълбището, следван от мистър Тъпман. — Тръгват! Защо въобще се домъкнаха?
— Драга госпожо… — възрази мистър Пикуик, поглеждайки нагоре.
— Я си вървете по пътя, стар негодник неден! — прекъсна го мисис Радл, като бързо смъкна бонето си. — Не се ли виждате, че можете да му бъдете дядо, стар мискинино! Вий сте най-лошият от всичките.
Мистър Пикуик сметна за ненужно да се оправдава, затова бързо слезе по стълбите и се озова на улицата, гдето веднага го застигнаха мистър Тъпман, мистър Уинкл и мистър Снодграс. Мрачният и потиснат от вълнение и напитки мистър Бен Алън ги придружи до Лондонския мост, а докато вървяха нататък, сподели с мистър Уинкл, като най-подходящото лице, комуто да довери тази тайна, че бил решил да пререже гърлото на всеки, стремящ се към сърцето на сестра му Арабела, изключвайки единствено мистър Боб Сойър. След като направи с подобаваща твърдост своето изявление да изпълни този мъчителен братски дълг, той се разплака, нахлупи си шапката до ушите и тръгна обратно с възможно най-здрава стъпка; а сетне захвана ту да чука двукратно на вратата на пазарската канцелария в Бъро, ту да подрямва на тамошното стълбище, защото бе твърдо убеден, че това е неговото жилище, но си е забравил ключа; и тъй го свари зората.
Когато всички гости си отидоха по доста настоятелната просба на мисис Радл, злощастният мистър Боб Сойър остана самичък, за да размишлява относно вероятните събития на сутринта и за забавленията нея вечер.
Глава тридесет и трета
Сутринта на тринадесети февруари — а читателите на това достоверно повествование знаят не по-зле от нас, че това бе денят непосредствено преди определената дата за съдебното дело по иска на мисис Бардел — бе много напрегната за мистър Самюъл Уелър, тъй като той непрекъснато сновеше от „Джордж и ястребът“ до кантората на мистър Пъркър и обратно, между часовете девет сутринта до два следобед включително. Не че бе останало още нещо да се прави, защото и консултацията се бе състояла, и линията, по която щеше да се действува, бе най-сетне определена; но мистър Пикуик, изпаднал в състояние на крайна възбуда, непрекъснато изпращаше на своя адвокат бележки, съдържащи единствено въпроса: „Драги Пъркър, върви ли всичко добре?“, на което Пъркър неизменно отвръщаше: „Драги Пикуик, добре върви, доколкото е възможно“; в същност, както вече споменахме, нямаше как нещата да вървят нито добре, нито зле, докато не почнеше съдебното заседание на идната утрин.
Но на хора, които се обръщат към правосъдието драговолно или които се явяват в съда по принуждение за първи път, трябва да простим, че изпадат във временно раздразнение и тревога; и Сам, с подобаващо снизхождение към слабостите на човешката природа, изпълняваше всички повели на господаря си с онази неизменна жизнерадост и онова невъзмутимо спокойствие, които изпъкваха като най-очебийни и приятни негови качества.