Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Сойър — високо рече скорбутният младеж.
— Да, Ноди? — отзова се мистър Боб Сойър.
— Никак не ми се иска, Сойър — продължи мистър Ноди, — да създавам неприятности на приятелска маса, още по-малко на вашата, Сойър… Никак; но трябва да се възползувам от случая и уведомя мистър Гънтър, че той съвсем не е джентълмен.
— И на мене не ми се иска да създавам смут на улицата, гдето живеете — взе думата мистър Гънтър, — но се страхувам, че трябва да разтревожа съседите, като изхвърля през прозореца лицето, което сега се изказа.
— Какво искате да кажете с това, сър? — запита мистър Ноди.
— Каквото казвам, сър — отвърна мистър Гънтър.
— Бих искал да видя как ще го направите — рече мистър Ноди.
— Вие ще почувствувате как го правя след половин минута, сър — отвърна мистър Гънтър.
— Искам да ми дадете визитната си картичка, сър — рече мистър Ноди.
— Това аз няма да направя, сър — отвърна мистър Гънтър.
— Защо не, сър? — запита мистър Ноди.
— Защото ще я поставите над камината, за да мамите и заблуждавате гостите си, че ви е посетил един джентълмен — отвърна мистър Гънтър.
— Сър, един мой приятел ще ви посети утре заран — рече мистър Ноди.
— Сър, много съм ви признателен за предизвестието, защото ще дам изрично нареждане на прислужника си да заключи добре лъжичките — отвърна мистър Гънтър.
В този момент се намесиха и другите гости и обърнаха внимание и на двете страни, че поведението им съвсем не е пристойно; после мистър Ноди поиска да подчертае, че неговият баща бил също тъй почтен, както бащата на мистър Гънтър; на което мистър Гънтър отвърна, че неговият баща бил тъй напълно почтен, както бащата на мистър Ноди, и че неговият син бил не по-лош от мистър Ноди. Тъй като тези твърдения приличаха на увод към ново възобновяване на кавгата, последва ново вмешателство от страна на компанията; и много говориха, и гласовете се повишиха, и мистър Ноди остави постепенно да надделеят чувствата му, като заяви, че той винаги изпитвал най-гореща привързаност към мистър Гънтър. На това мистър Гънтър отвърна, че за него мистър Ноди бил въобще по-близък от родния му брат; чувайки тези думи, мистър Ноди стана от мястото си и великодушно протегна ръка на мистър Гънтър. Мистър Гънтър я стисна топло, с жар. И присъствуващите единодушно заявиха, че целият спор е бил проведен и от двете страни по извънредно благороден начин.
— А сега, Боб — рече Джак Хопкинс, — нямам нищо против да ви изпея една песен, за да се успокоят духовете. — И Хопкинс, подбуждан от бурни ръкопляскания към това проявление, подхвана веднага „Да благослови бог краля“ колкото му глас държи, като я пееше с друга мелодия, съчетание от „Бискайският залив“ и „Често жабокът…“. Хорът играеше най-съществена роля в песента; а тъй като всеки джентълмен пееше онзи напев, който му бе най-добре познат, ефектът бе наистина потресаващ. Към края на рефрена, след петия куплет, мистър Пикуик вдигна ръка, сякаш се ослушваше за нещо, и каза, щом се въдвори мълчание:
— Шт! Моля, извинявайте, но ми се стори, че чувам някой да вика от горния етаж.
Веднага настъпи дълбока тишина, а мистър Боб Сойър явно побледня целият.
— Да, сега мисля, че пак чух — рече мистър Пикуик. — Имайте любезността да отворите вратата.
Едва-що отвориха вратата, и всяко съмнение по въпроса се разсея.
— Мистър Сойър, мистър Сойър! — крещеше някакъв глас от площадката на горния етаж.
— Това е хазайката ми — рече мистър Сойър и се озърна ужасен. — Да, мисис Радл?
— Какво означава това, мистър Сойър? — подхвана пак гласът много пискливо и припряно. — Не стига ли, дето ме изнудвате, кат не си уреждате наема и кат плащам от моя джоб за ваши нужди, и приятелите ви, дето се мислят уж за мъже, ме обиждат и оскърбяват, ами на туй отгоре сте дигнали къщата на главата си, дигнали сте врява да доведете пожарната, и то в два часа през нощта… Изпъдете тези негодници!
— Не ви ли е срам! — разнесе се гласът на мистър Радл някъде отдалеч, изпод чаршафите на леглото му.
— Ха, да ги е срам! — рече мисис Радл. — Защо не идеш долу и ги изпотръшкаш всички до един? Щеше да го сториш, ако беше истински мъж.
— Щях да го сторя, ако можех да стана на дванайсет човека, драга моя — отвърна помирително мистър Радл. — Но те имат числено превъзходство над мене, драга моя.