Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
ти не можа да се прибереш навреме!
Без да спира да натяква, тя отвори, но като зърна лицето му, го притисна в прегръдка и
заохка:
— Какво има? Какво е станало, свидна моя любов?
— Имам да ти казвам нещо, любима — отвърна Аршан и се опря на нея, докато влизаше
през червените завеси под купола със съборените стени. — Извикай всички.
— Разбира се, мили мой! — отвърна тя, подложила рамо за подкрепа.
— Извинявай за хлябовете, скъпа моя — рече разсеяно Аршан.
— Остави това, мили мой.
Изнизах се навън. Никой не забеляза, за мой късмет.
Докато стоях и чаках такси, да се върна за мотора, чух как откъм дома на трите
семейства екнаха викове, радостни писъци и възгласи на ликуване.
Взех си мотора и платих на хлапака, който го пазеше, а той ми върна парите и додаде
още. Лошо.
Използвал мотора ми за сергия, докато ме е нямало. Беше от пласьорите, които скиторят
из зоната — номерът му бе да сяда по чужди мотори и коли и да си върти оттам сделките.
Тъкмо беше успял да шитне дрога от моя мотор и делеше с мен печалбата. Докато бях от
мафията на Санджай, нямаше да му хрумне да ползва мотора ми за такова нещо. Много си
позволяваше и беше наясно с това. Чудеше се дали аз съм наясно, или не.
Хванах го за яката на ризата и натиках парите в джоба му.
— Сид, какви ги вършиш? Да пласираш от моя мотор? — Линбаба, на улицата много се
закучи! По „Мохамед Али Роуд"- афганци, „Скорпионите" се крият под леглата! Човек да не
знае вече къде да си шитка!
— Извини се!
— Много извинявай, Линбаба!
— Не на мен — на мотора! Уж трябваше да се грижиш за него! Извини му се!
Той се наведе към мотора, сключил длани, но аз продължавах да го стискам за ризата.
Умееше да се измъква и двамата знаехме, че ако избяга, ще трябва не да го гоня, а да го
прегазя.
Той допря прилепени длани до челото си.
— Много извинявайте, мотоциклет-джи, за това, че се държах невъзпитано! — изрече
той пламенно. — Обещавам за в бъдеще да ви почитам и уважавам!
Посегна да го погали, но аз не му позволих.
— Достатъчно. Повече да не се повтаря.
— Няма, сър!
— И кажи на другите дилърчета в района да не припарват до него.
— Да, сър!
Поех към джемсешъна на „Бек бей" по маршрут, който заобикаляше дома на Аршан. Не
исках да мисля за съкровището и за младия Фарзад в болницата, чието съзнание блуждаеше в
кома. Беше ми тъжно — толкова тъжно, че имах нужда от джаз.
Паркирах до мотора на Навин, близо до петдесетината студенти от университета, насядали по брега. Джазът издигаше всички във висините на възторга. Застанах в края на
една групичка с ръце в джобовете. Носех се по вълните от звуци с мисли за Карла — знаех
колко много щеше да й хареса.
— Ама че гадове са тия музиканти — измърмори Навин, заставайки до мен.
Наблюдаваше Дива, седнала в нозете на красавеца Рагнав, много талантлив китарист.
Гледаше го с обожание. Той беше свястно момче и ми беше приятел, но Навин имаше право.
— Аха.
Никой не би могъл да разпознае Дива освен приятелките й. Богаташките бяха седнали с
Дидие на поляната малко по-настрани от основната публика. Тя не беше гримирана. На
челото си носеше бинди от стъклен кристал, обеците й бяха от месинг, а гривните —
пластмасови. Дрехите и сандалите й — по най-новата мода сред тамошните момичета —
бяха купени от дюкян в бордея.
— Значи и момичетата дойдоха?
— Не можах да ги спра — въздъхна Навин. — Дива твърди, че са се заклели да пазят
тайна. Наложи се да й разреша. Лин, тя седи затворена в бордея от две седмици. Имаше
нужда.
— Сигурно си прав. Студентите може да не я разпознаят. Доста успешно се е докарала
като момиче от бордея.
— Да я чуеш само как псува! — рече Навин. — Онзи ден се натресох на един неин урок.
Момичетата я учеха какво се казва, когато някой те сваля. Пълни инструкции. Искаш ли да
чуеш едно-друго?
— Живял съм там — отвърнах. — Знам, че почва с лауда ласун и завършва със саала
лукка. Моля те, Господи, не давай на Дива да изсипе наученото си върху мен!
— Амин.
— А другите две Диви идваха ли в бордея?
Той се разсмя, а аз се навъсих, защото го питах заради сигурността на Джони Пурата и
семейството му, и никак не ми беше смешно.
— Смешно ли ти е?