Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Съдбата я направи султанка в Османската империя и сега кроеше за големия ѝ син Мехмед султански кафтан. Хюрем беше сигурна в това. Ако нещо се объркаше, тя щеше да се изпречи срещу нея. Щеше да извика: „Разкрий щастието за моя Мехмед. Дръпни се от пътя ни! Синът на Хюрем султан вече трябва да седне на трон! Ако цената е кръв или убийство, така да бъде! Кажи какво искаш!“. И Хюрем щеше да изпълни желанието на съдбата.
— Добре де. Може ли да омъжим седемнадесетгодишно момиче?
Гласът на Сюлейман я върна от света, в който се беше отнесла.
— Когато аз дойдох при теб, бях с две години по-малка от Михримах. А на нейната възраст ти бях родила две деца.
Сюлейман не каза нищо. Съпругата му беше права.
— Трябва да сме свидетели на щастието на децата си, нали така, Сюлейман?
Беше придала на гласа си отново онзи тон на малко девойче.
— Нали сме свидетели! Оженихме и Мустафа, и Мехмед. Нали се сдобихме с цял куп внуци!
Хюрем отново погали брадата на Сюлейман, като се усмихваше.
— Дано винаги да са здрави и щастливи. Но аз нямах това предвид. Майките искат да видят дъщерите си като булки.
Сложил ръце отзад, падишахът обикаляше из стаята. Обърна се с рязко движение и погледна жена си.
— Да не би да има нещо, което не знаем, Хюрем? Михримах казала ли ти е, че иска да се омъжва? Съпруг ли си е намерила?
— Няма такова нещо. Красивата ми принцеса е невинна като ангел. Но майка ѝ си мисли да я омъжи.
Той се взря в очите на Хюрем, сякаш искаше да намери никаква улика.
— Да не би ти да си открила жених за дъщеря ни?
Звънкият смях на Хюрем султан отекна.
— Недейте, султане. Робинята Хюрем би ли предприела нещо без знанието на господаря си?
Но беше предприела. Всъщност онова, което искаше, беше не толкова мъж, който да ощастливи Михримах, а везир, с когото да направи своя ход, когато в играта на шах в султаната дойдеше време тя да обяви „шах“. Защото мъжът, когото избереше за съпруг на дъщеря си, тя щеше да издигне до велик везир на Сюлейман.
— Слушай внимателно, ага!
В стаята, където се здрачаваше, Рюстем се страхуваше да погледне жената в очите, от които проблясваха хиляди светкавици. Внимавайки дългият тюрбан да не се изтърколи, той наведе глава към дясното си рамо. Кой можеше да погледне Хюрем султан в очите, че той да го направи? Помръдна неспокойно на мястото, където бе застанал, свел глава. Мислеше си какво прави там. Дали поканата от Хюрем да се яви пред нея бе добър или лош знак? Да не би мерзавецът Хюсрев паша да бе донесъл за подкупите, които Рюстем беше приемал? „Да ми се бяха счупили ръцете“, помисли си той. Но щом някой, който си имаше работа с държавата, почукаше на вратата му, Рюстем не можеше да се удържи да не му поиска да си плати. Човек, докато е жив, остава верен на навиците си. Да не би сега да беше време да се прости с живота? Но как можеше да оцелее без подкупи? Да не би да беше лесно един хърватски пленник да се издържа сам и да спечели благоволение, след като излезе от Ендерун? Това беше жестока битка, жестока. За слабите нямаше място, а на силните се отдаваше чест. Обаче силата означаваше пари.
Без да вдига поглед от земята, той се опита да види Хюрем султан изпод гъстите си черни вежди. Жената седеше под сноп от светлина, процеждащ се от прозорец, инкрустиран със злато и украсен с червени и зелени стъкла с мотиви на лалета. Бе опряла гърба и левия си лакът върху възглавници от китайска коприна, пълни с пухени пера, и удобно бе протегнала краката си върху пищната кушетка, тапицирана с най-скъп атлаз и кадифе. Кафтанът и надиплените ѝ поли се лееха към иранския килим на пода като водопад. Под полата ѝ се мяркаха копринените ѝ пантофи с извити върхове, обшити със скъпоценни камъни. Когато помръднеше, везаните по лилавия ѝ кафтан диаманти, рубини, кехлибари и изумруди се възпламеняваха от червенината на вечерното слънце.
Не беше добър знак, че се обръщаше към него с тези думи. Гласът на Хюрем хасеки бе изплющял като камшик.
— Онзи ден чухме една загадка, ага — продължи тя. — Не можахме да я разрешим. Казват, че в двореца нямало по-досетлив от Рюстем ага. Само той може да разреши загадката. Ако ти я кажа, ще я разгадаеш ли?