Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
През време на цялото пътуване Анриета ми се видя така особена, че не се осмелих да спя на другото легло, което беше в тяхната стая. Страхувах се, че на момичето би могло да дойде идеята да напусне своя стар приятел и да легне при мене, а не знаех как би погледнал добрият капитан на тази „шега“. Наистина, исках да обладая прелестното същество, но исках това да се уреди по приятелски начин, защото изпитвах известно уважение към офицера.
Младото момиче притежаваше само мъжкия костюм, който носеше на себе си и освен него ни най-малкия тоалетен предмет, от които една жена се нуждае — даже риза, тя носеше ризите на капитана. Едно подобно положение беше тъй ново за мене, че ми се стори загадъчно.
Пристигнахме в Болоня. В едно възбудено настроение, създадено от доброто ястие, което ядохме на вечеря и от огъня, който се разгаряше все по-силно сърцето ми, аз я попитах чрез какво странно приключение е станала приятелка на великолепния стар господин, който по̀ прилича да й бъде баща, отколкото любовник.
— Ако искате да узнаете това — отговоря тя смеейки се, — то накарайте го да ви разкаже сам цялата история; но кажете му да не изпуска нищо.
Естествено, последвах поканата й и след като добрият капитан се увери чрез мимика, че разказът му няма да намери неодобрението на красивата французойка, той започна така:
— Един мой приятел офицер бе изпратен в Рим, за да изпълни една поръчка; аз взех шестмесечен отпуск и го съпроводих.
С голямо удоволствие използувах възможността да видя този град. Не се съмнявах, че там доброто общество говореше изключително латински и че този език там е разпространен толкова, колкото в Унгария. Но се излъгах, тъй като никой не говори латински, дори духовниците, за които е важно да знаят само да го пишат. В Рим се намерих в голямо затруднение.
От един месец се отегчавах в стария град, който някога е бил царицата на света, когато кардинал Албани даде на приятеля ми депеши за Неапол. Преди заминаването си той ме препоръча на Негово Високопреосвещенство така настойчиво, че кардиналът ми обеща да получа след няколко дни писма до инфанта — херцог на Парма, Пиаченца и Гуастала; същевременно ми каза, че пътуването ще ми бъде платено. Понеже желаех да видя пристанището, което в древността се наричало Centum Cellae, а сега — Чивитавекия, използувах свободното време, което ми оставаше и се отправих натам с един водач, който говореше латински.
Когато се разхождах из пристанището, видях да слиза от един тартан някакъв стар офицер, съпровождан от това младо момиче, в същото облекло, в което го виждате тук пред себе си. Тя ми направи голямо впечатление; но не бих мислил повече за нея, ако офицерът не беше отседнал в същата гостоприемница, където се бях настанил и ако не беше получил стая, в която трябваше, без да искам да гледам винаги щом погледнех през моя прозорец. Вечерта ги видях да седят на същата маса един срещу друг и да вечерят, при което офицерът нито веднъж не й заговори. След вечеря момичето стана и излезе, без спътникът й да вдигне очите си от едно писмо, което, както ми се стори, четеше с голямо внимание. Четвърт час по-късно офицерът затвори прозорците, светлината бе угасена и без съмнение те си лягаха. Когато на следната сутрин станах по навик твърде рано, видях офицерът да излиза и момичето остана само.
Казах на моя чичероне, когото едновременно използувах и като слуга, да предаде на облеченото като офицер момиче, че ако иска да бъде един час заедно с мене, бих й дал десет цехини. Той изпълни поръчката и ми съобщи, че му отговорила на френски език, че веднага след закуска щяла да отпътува за Рим, а там лесно бих намерил средства и начини да й говоря. „Положително ще узная от Ветурино, продължи моят водач, къде слиза тя и няма да забравя да се осведомя за това.“
Наистина, тя отпътува с офицера. Аз се върнах същата сутрин обратно в Рим.
На втория ден след завръщането кардиналът ми предаде адресираните до министъра на херцога Дютийьо писма с един паспорт и необходимите пари за път, като ми каза много любезно, че не е нужно да бързам.
Съвсем не мислех вече за красивата непозната, когато два дни преди заминаването ми моят чичероне ми съобщи, че открил жилището й и че все още била заедно със същия офицер. Казах му да се опита да я види и да й каже, че след два дни трябва да замина. Тя ми отговори: ако искам да й съобщя часа на заминаването си, тя би ме чакала непосредствено извън града и ще се качи в колата ми, за да пътува по-нататък с мене. Намерих това предложение много остроумно и накарах същия ден да й съобщят кога ще замина и на кое място ще я чакам пред Порта дел Пополо.