Републиката на крадците [bg]

12.

Две вечери по-късно Локи и Джийн седяха заедно на балкона на Дълбоки корени в „При Джостен“, вечеряйки с „птици в гнездо“ (огромни късове от няколко вида диви птици върху легло от тесто, пълнени с пикантен ориз и праз и покрити с лук и заквасена сметана). За да прокарат всичко това, използваха кани със силен ел, а между хапките обсъждаха обичайната купчина бележки и доклади.

Оставаше по-малко от седмица и ситуацията вече излизаше извън контрол. Офиси и на двете партии бяха разбивани, функционери — тормозени или арестувани от сини плащове под смешни претексти, а глашатаи и памфлетисти се надвикваха по улиците. Локи беше изпратил облечен в черно екип на няколко от градските пазари, за да раздава възпоменателни питки с меласа от името на Черен ирис. Алхимичното слабително в тях действаше бавно, но в крайна сметка — много силно, и голяма част от получателите публично изразиха липсата си на признателност към щедростта на Черен ирис.

Независимо от това обичайните залози продължаваха да бъдат единайсет към осем в полза на Черен ирис. Колкото и на Локи да му се искаше да промени това с детински пакости, в града реално не остана никой, който да приеме печени сладкиши от непознат.

— О, господа, господа! — Появи се Никорос, все още изглеждащ като след седмица безсъние по време на пътуване. — Имам… съжалявам, че се натрапвам на вечерята ви, но имам неприятни новини.

— Първите за вечерта — каза небрежно Локи. — Давай тогава, шокирай ни.

— Става дума за магазина, мастер Лазари. Този, който ме помолихте да осигуря… във Вел Веспала, където с мастер Калас искахте да складирате всички… ами, нали знаете, алхимичните неща. Преди два часа хамали в облекло на Черен ирис влязоха вътре и прочистиха склада. Натовариха всичко на каруци и тръгнаха към място, което все още не съм открил.

Вилицата на Локи замръзна на половината път към устата му. Втренчи се в Никорос за момент, след което размени кратък, но многозначителен поглед с Джийн.

— А, проклятие! — каза най-накрая той и лапна хапката пиле. — Ммм. Проклятие. Доста скъпа загуба. И добър трик, отнет изпод носа ми.

— Моите най-искрени извинения, мастер Лазари.

— Ами не е твоя вината — каза Локи, докато се чудеше какво е накарало напълно раболепния като малко кученце Никорос да обърне плаща си. Нещо, свързано с това, че не бе взел акадрис? Някакъв провал в магията на Вързомаговете? Бедният стар Соколар, без език и пръсти и в кома, оставаше довод против тяхната непогрешимост.

— И все пак — продължи Локи — съперниците ни, изглежда, напоследък знаят много добре къде си крием хубавите играчки. Искам да ни осигуриш корабче.

— Корабче ли, мастер Лазари?

— Да. Нещо достойно. Баржа или малка яхта за разходки, ако някой член на партията разполага с такова корабче.