![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Ето ти хартия. — Глори вдигна няколко обяви. — А и съм правила боя от пръст и боя за обувки. Мога да намеря начин да правя мастило.
Джош имаше намерение да се възпротиви отново, но осъзна, че жената беше въодушевена — очите ѝ грееха и искрата в тях я подмлади с пет години. „Тази жена си намери предизвикателство“, помисли си той. Щеше да се опита да превърне мечтата на Джаксън в действителност.
— Помогни ми — каза му Глори. — Моля те.
Вече беше взела решение.
— Добре — отвърна Джош. — Ти хвани другия край. Това нещо ще е тежко.
Две мухи излетяха от печатарската машина и се завъртяха около главата на гиганта. Трета стоеше неподвижно върху телевизора, а четвърта бръмчеше под покрива на хамбара.
Печатарската машина беше по-лека, отколкото изглеждаше и изкарването ѝ от хамбара беше сравнително лесно. Оставиха я отвън и Джош се върна, за да погали Муле.
Конят цвилеше нервно, ходеше напред-назад и около кошарата. Гигантът погали ноздрите му, за да го успокои. Беше виждал Суон да прави така много пъти. Напълни нощвите със сняг и го зави със синьото одеяло, за да му е топло. Една муха кацна на ръката му и допирът ѝ го ужили, сякаш беше оса.
— Проклятие! — ядоса се Джош и замахна да я убие с другата ръка. Под нея остана потрепваща зелено-сива маса, но продължаваше да го жили и той я избърса на панталоните си. — Тук ще си добре — увери изнервения кон и погали врата му. — Ще дойда да те проверя по-късно, какво ще кажеш? — Докато затваряше и заключваше вратата на хамбара се надяваше, че постъпва правилно, като оставя Муле тук сам. Но поне това място — каквото и да беше — щеше да го предпази от студа и рисовете. С мухите обаче трябваше да се оправя сам.
Глори и Джош понесоха печатарската машина надолу по пътя.
62
Небето над главите на двете фигури потъмняваше. Те с мъка вървяха през гора от мъртви борове, в която вятърът беше изваял от преспите бариери, достигащи метър и половина височина.
Сестрата постоянно поглеждаше компаса от пакета с пуканки „Кракърджак“ и вървеше на югозапад. Пол я следваше на няколко крачки разстояние, носеше мешката през рамо и се оглеждаше встрани и отзад за диви животни. Знаеше, че ги следят още откакто напуснаха пещерата. Беше ги зърнал само за миг и не можеше да прецени какви бяха или колко на брой, но подушваше миризмата на зверовете. В облечената си с ръкавица дясна ръка държеше своя .357-калибров с палеца на предпазителя.
Сестрата знаеше, че им остава по-малко от час светлина. Пътуваха вече почти пет часа, поне според часовника, който Робин ѝ даде. Нямаше представа колко километри бяха минали, но вървенето беше премазващо и вече чувстваше краката си като две твърди колчета. Преодоляването на скали и преспи не беше никак лесно и цялата беше плувнала в пот. Хрускането на заледените ѝ дрехи ѝ напомни за зърнена закуска „Райс Криспис“ — хрус-хрус-хрус! Спомни си, че дъщеря ѝ много харесваше „Райс Криспис“: „Накарай ги да говорят, мамо!“.
Сестрата прогони призраците от миналото. Не бяха видели никакви признаци на живот освен създанията, които ги дебнеха и наблюдаваха гладно в сгъстяващия се сумрак. Когато паднеше мракът, зверовете щяха да станат по-дръзки…
„Стъпка по стъпка — каза си тя. — Вървиш ли стъпка по стъпка, ще стигнеш до мястото, за което си тръгнала.“ Повтаряше си тези думи отново и отново, докато краката ѝ продължаваха да я водят напред като някаква машина. Клошарката държеше чантата си до себе си, като я беше стиснала здраво с лявата си ръка. Така усещаше очертанията на стъкления пръстен през кожата и получаваше сила от него, сякаш той беше второто и сърце.
„Суон — помисли си тя. — Коя си ти? Откъде се появи? И защо съм водена към теб?“ Ако наистина ставаше въпрос за момиче на име Суон, до което я беше довело сънеброденето, то нямаше представа какво щеше да ѝ каже. „Здравей — изрепетира наум Сестрата, — ти не ме познаваш, но прекосих половината страна, за да те намеря. Много се надявам да си струваш, защото, Господи, иска ми се да полегна и да си почина!“
Ами ако нямаше момиче на име Суон в Мерис Рест? Ами ако Робин грешеше? Ами ако момичето само минаваше през градчето и вече си беше отишла по времето, по което отидеха там?
Искаше ѝ се да ускори крачка, но краката ѝ не го позволяваха. „Стъпка по стъпка. Вървиш ли стъпка по стъпка, ще стигнеш до мястото, за което си тръгнала.“
Един писък в гората вляво от нея направо ѝ изкара ангелите. Сестрата се обърна, за да посрещне звука, който от писък се превърна в пронизителния вой на някакъв звяр, а след това и в неприятно хилене като онези, които издаваха хиените. Стори ѝ се, че видя чифт алчни очи в мрачината, които проблеснаха злобно, преди да се скрият отново.