Златната клонка

Богът Дионис или Бакхус е най-добре известен като олицетворение на лозата и опиянението, причинено от сока на гроздето. Неговият възторжен култ, отличаващ се с танци, възбуждаща музика и пиянство, по всяка вероятност произхожда от първобитните тракийски племена, известни с пристрастието си към виното. Тайнствената доктрина и необузданите ритуали са по принцип чужди на ясния интелект и трезвия темперамент на гръцката народност. Но като въздействувала на любовта към тайнството и склонността, която е сякаш присъща на всеки човек — да се връща към дивачеството, религията се разпространила като горски пожар из цяла Гърция, докато божеството, което Омир едва благоволил да забележи, се превърнало в най-популярната фигура в пантеона. Приликата между неговия мит и ритуал и тези на Озирис са накарали някои изследователи както в древността, така и сега да твърдят, че Дионис е чисто и просто предрешен Озирис, внесен в Гърция направо от Египет. Преобладаващата част от данните обаче сочат към неговия тракийски произход и приликата между двата култа намира достатъчно обяснение в приликата между идеите и обичаите, на които те са се основавали.

Макар лозата и нейните гроздове да са най-характерното проявление на Дионис, той бил също и бог на дърветата изобщо. Съобщава се например, че почти всички гърци правели жертвоприношения на „Дионис Дървесния“. Една от титлите му в Беотия била „Дионис в дървото“. Много често той бил изобразяван като изправен стълб без ръце, но с мантия, с брадата маска за глава и с разлистени клони, които се подават от главата или тялото, за да покажат природата на божеството. На една ваза грубата му фигура се подава от ниско дърво или храст. Някои твърдят, че в Магнезия, на р. Меандър, намерили статуя на Дионис в пречупен от вятъра чинар. Той бил покровител на облагородените дървета и му се молели да накара дърветата да растат; а особено бил тачен от стопаните, най-вече овощарите, които слагали в овощните си градини негово изображение във формата на естествен пън. Според преданията той открил всички дървесни плодове, като изрично се споменават ябълките и смокините. За него употребявали изрази като „отрупан с плодове“, „той, от зеления плод“ и „който кара плодовете да растат“. Една от титлите му била „напращял“ или „разцъфнал“ (от сок или цвят), а в Атика и Патре в Ахея имало Цветен Дионис. Атиняните му принасяли жертви за благоденствието на плодовете на земята. Освен лозата едно от неговите свещени дървета бил борът. Делфийският оракул наредил на коринтяните да почитат определено борово дърво „наравно с бога“, затова те направили от него две статуи на Дионис с червени лица и позлатени тела. В изкуството той или неговите поклонници обикновено носят клонка с борова шишарка на върха. Освен това конкретно с него били свързани бръшлянът и смокиновото дърво. В градчето Ахарне в Атика имало дионисиев бръшлян, в Лакедемон имало Смокинов Дионис, а на о. Наксос, където смокините се наричат „мейлихия“, имало Дионис Мейлихийски и лицето на статуята му било направено от смокиново дърво.