Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Тя си отбеляза мястото, където господин Фел беше написал за нея, че е „твърде симпатична“, грижливо затвори книгата и още по-грижливо я постави на пода до стола. После скръсти ръце и зачака. Ако стоеше права, щеше да затупа с краче, но нямаше да му позволи да си помисли, че скача само защото той най-после се е появил.
За миг той се закова на място и й се усмихна, и си опипа меката част на ухото, кой знае защо — като че ли си тананикаше! — а после изведнъж се обърна и погледна намръщено към вратата.
— Девите отвън не ми казаха, че си тук. Думичка не ми казаха. Светлина, те само дето не се забулиха, като ме видяха.
— Може би са притеснени — отвърна му тя кротко. — Може би са се обезпокоили къде се губиш. Също като мен. Може би те са се притеснили дали не си ранен, или болен, или изстинал. — „Също като мен“ — помисли си тя с горчивина. Ранд изглеждаше смутен!
— Аз ти писах — промълви той и тя изсумтя.
— Два пъти! С Аша’ман, да донесе писмата, написа ми само два пъти, Ранд ал-Тор. Ако наричаш това писане!
Той се олюля, сякаш го беше зашлевила… не, сякаш го беше ритнала в корема! — и примигна. Тя се овладя и се опря на облегалката на стола. Проявиш ли малко съчувствие към един мъж в неподходящ момент, никога вече няма да си върнеш позицията. Част от нея напираше да го прегърне, да го утеши, да му измъкне всичките болки, да изцери страданията му. Толкова много неща го боляха, а не искаше да признае за нито едно от тях. Не, нямаше да скочи и да се втурне към него, бликаща от желание да разбере какво не е наред или… Светлина, не можеше да му е станало нещо.
Нещо я подхвана леко под лактите и я надигна от стола. Сините й ботушки се люшнаха и тя се понесе към него през въздуха. Драконовия скиптър полетя настрани. Аха, въобразяваше си, че може да й се усмихва, така ли? Въобразяваше си, че една мила усмивка може да я смили? Тя отвори уста да му каже какво си мисли. Много рязко да му го каже! Той я прегърна и я целуна.
Когато можа отново да вдиша, тя се вгледа в очите му през дългите си мигли.
— Първия път… — Преглътна, за да изчисти гласа си. — Първия път Джаар Наришма нахълта и се опита да надникне в черепа на всеки, какъвто навик си има, и се махна, след като ми връчи едно парче пергамент. Чакай да си спомня. Гласеше: „Взех короната на Иллиан. На никого не се доверявай, докато не се върна. Ранд.“ Малко късичко за прилично писмо, бих казала.
Той отново я целуна.
Този път й беше по-трудно да си поеме дъх. Изобщо не вървеше така, както го беше очаквала. От друга страна, не вървеше съвсем зле.
— Втория път Джонан Адли ми връчи едно листче хартия, в което се казваше: „Ще се върна, когато приключа тук. Не се доверявай никому. Ранд.“ Адли влезе, докато се къпех — добави тя, — и вместо да се засрами, ме гледаше опулен. — Ранд винаги се преструваше, че не е ревнив — сякаш имаше мъж по света, който да не е — но тя бе забелязала как се мръщи на мъже, които се заглеждат по нея. А и след това забележителната му жар пламваше още по-силно. Зачуди се какво ли означава тази целувка. Дали да не му предложи да се приберат в спалнята? Не, не можеше да е толкова напориста, колкото и да…
Ранд я пусна на пода и лицето му внезапно помръкна.
— Адли е мъртъв — промълви той. Короната изведнъж отлетя от главата му и се завъртя през стаята, сякаш я беше хвърлил. Тъкмо когато си помисли, че ще се разбие в Драконовия трон или ще прелети през него, златният кръг се спря и бавно се смъкна на седалката на трона.
Дъхът на Мин секна, когато го погледна отново. Над лявото му ухо върху рижите кърдици лъщяха тъмни капки кръв. Тя измъкна обвезана с дантела кърпа от ръкава си и посегна към слепоочието му, но той я хвана за китката.
— Аз го убих — промълви той.
Тя потръпна от гласа му. Кротък, колкото кротък можеше да е гроб. Може би спалнята беше добра идея. Колкото и дръзко да изглеждаше. Тя се насили да се усмихне — и се изчерви като разбра колко лесно бе да се усмихне, помисляйки си за огромното легло — и сграбчи предницата на ризата му, готова да смъкне и риза, и палто от гърба му тутакси и на място.
Някой почука на вратата.
Ръцете на Мин се дръпнаха от ризата на Ранд. Тя самата също се дръпна. Кой ли можеше да е? Девите или обявяваха посетителите, когато Ранд беше тук, или просто ги пускаха.
— Влез — извика той и й се усмихна тъжно. При което тя отново се изчерви.
Добрайн пъхна глава през открехнатото крило, после влезе и затръшна вратата след себе си, като ги видя, че стоят един до друг. Кайриенският лорд беше дребен мъж, малко по-висок от нея, с избръсната предна част на главата, а останалото от почти посивялата му коса падаше до раменете му. Сини и бели ивици красяха почти черното му палто отпред, стигайки до под кръста. Още преди да спечели благоволението на Ранд, той бе притежавал значителна власт в тази земя. Сега управляваше тук, поне докато Елейн дойде да предяви претенциите си за Слънчевия трон.