Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
В дневната вдигна капака на лъскавата кутия до вратата и с въздишка го пусна. Не беше и очаквал Тилин да му остави ключа. Облегна се на вратата. Отключената врата. Светлина, какво да прави сега? Да се върне в хана? Хич не го интересуваше вече защо заровете бяха престанали да дрънчат преди, да ги изгори дано. Само че нямаше да му се размине с Тилин, ако се опиташе да подкупи госпожа Анан и Енид. Нямаше да му се размине и с Нинив и Елейн, ако им заявеше, че е нарушил споразумението. Да ги изгори дано всички жени!
На една от масите лежеше голям вързоп, грижливо увит със зелена хартия. Оказа се, че съдържа маска на орел в черно и златно, с подходящо за него палто, ушита от пера. Имаше и една червена копринена кесийка с двайсет златни крони и бележка, ухаеща на цветя.
„Щях да ти подаря и обица, прасенцето ми, но забелязах, че ушенцето ти не е пробито. Пробий си го и си купи нещо хубаво.“
Мат едва не се разрева. Все пак той даваше подаръци на жените, а не обратно! Светът се беше обърнал надолу с главата! Прасенце? О, Светлина! След минута размисъл обаче той все пак взе маската. Поне това му дължеше, най-малкото заради палтото.
Когато най-после стигна до малкия сенчест двор, където се бяха събирали всяка сутрин, до кръглото шадраванче с лилиите и пъстрите рибки, завари там Нейлсийн и Биргит, също готови за Птичия празник. Тайренецът се беше задоволил с най-обикновена зелена маска, но тази на Биргит беше на жълти и червени точици с пищен гребен от цветни пера, златистата й коса падаше свободно на гърба й, цялата окичена с още пера, и си беше облякла рокля с широк жълт пояс, съвсем прозрачна под рехавата пелена от червени и жълти пера. Не разкриваше колкото дрехата на Ризел, но почти толкова, при всяко движение. Никога не си беше помислял, че тя може да облече рокля като другите жени.
— Понякога е забавно да те гледат — каза тя и го сръга в ребрата, когато той й направи забележка. Ухили се досущ като Нейлсийн, когато разправяше колко забавно било да щипеш слугинчетата в гостилницата. — Много по-претрупана е от онова, което носеха танцьорките с пера, но не чак толкова, че да ме забави, а и не мисля, че ще ни се наложи да бързаме отсам реката. — Заровете изтракаха в главата му. — Теб какво те задържа? — продължи тя. — Надявам се, че не си ни накарал да те чакаме, само за да погъделичкаш някое хубаво девойче. — Той пък се надяваше, че не се е изчервил.
— Ами аз… — Не беше сигурен какво извинение да измисли, но точно в този момент в двора се изсипаха половин дузина мъже, всички облечени в пернати палта, всички до един с тесни мечове на бедрата и всички без един с пищни маски на лицата. Изключението беше Беслан, който въртеше маската си на ластика. — О, кръв и проклета пепел, той пък какво прави тук?
— Беслан ли? — Нейлсийн поклати глава недоумяващо. — Ами че, душицата да ми изгори дано, той казва, че смятал да изкара празника в компанията ти. Двамата сте си обещали нещо, така каза. Аз му казах, че ще бъде ужасно скучно, но той не ми повярва.
— Не мога и да допусна, че е възможно да е скучно около Мат — каза синът на Тилин; поклонът му беше към тримата, но очите му се плъзнаха най-вече по Биргит. — Никога не съм се забавлявал толкова, колкото когато пихме с него и Стражника на лейди Елейн в Нощта на Свован, макар че, честно казано, почти нищо не помня. — Изглежда, че не позна въпросния Стражник. Странно, предвид вкуса, който тя беше показала досега към мъжете — Беслан беше хубав и фин, може би прекалено фин, не беше от нейния тип — странно, че тя му се усмихна леко, видимо поласкана от вниманието му.
Точно в този момент обаче Мат изобщо не го интересуваше колко неприсъщо се държи Биргит. Очевидно Беслан не подозираше нищо, иначе мечът на бедрото му отдавна щеше да е изваден, но в името на Светлината, последното нещо, което Мат желаеше, бе да прекара цял ден в компанията на този мъж. Щеше да бъде същинско мъчение. Все пак той имаше някакво чувство за приличие, колкото и майката на Беслан да нямаше такова.
Единственият проблем беше самият Беслан, който бе възприел проклетото обещание да прекарват заедно всички празници и веселби съвсем сериозно. Колкото повече Мат се съгласяваше с Нейлсийн, че плановете им как да прекарат този ден са неописуемо скучни, толкова повече Беслан се навиваше да тръгне с тях. След малко лицето му взе да помръква и Мат си помисли, че все още не е късно проклетият меч да се измъкне от ножницата си. Какво пък, обещанието си е обещание. Когато той с Нейлсийн и Биргит напуснаха палата, след тях се затътри половин дузина оперени тъпаци. Мат беше сигурен, че това нямаше да се случи, ако Биргит си беше облякла обичайните дрехи. Цялата тумба мъже я попоглеждаха косо и се подсмихваха.