Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Милорд, съгледвачите докладваха, че чудовищата са разбили четири от градските порти — съобщи лорд Джанарл. — Първо са съборили източната, но са били посрещнати с яростна съпротива. След това е паднала североизточната, после северозападната, но при тези врати войските също са оказали съпротива. Основният пробив е станал на север. Колосите, изглежда, навлизат в града от това място, палят къщи и плячкосват.
Страф кимна. „Северната порта — помисли си. — Тази, която е най-близо до Цитаделата Венчър“.
— Ще нападнем ли, милорд? — попита Джанарл.
— Преди колко време е съборена северната порта?
— Преди около час, милорд.
Страф бавно поклати глава.
— В такъв случай ще чакаме. Чудовищата положиха огромни усилия да влязат в града — нека ги оставим да се позабавляват, преди да ги изтребим.
— Сигурен ли сте, милорд?
Страф се усмихна.
— Когато утолят жаждата си за кръв, ще се уморят и битката ще утихне. Това е най-добрият момент за нападение. Ще са разпръснати из града и няма да могат да се защитават. Ще са лесна плячка.
Сейзед сграбчи своя исполински противник за шията и изтика назад разкривеното му от гняв лице. Кожата на чудовището бе изопната толкова силно, че се бе разцепила по средата на лицето и над зъбите се показваха кървавочервени мускули. То дишаше на яростни пресекулки и пръскаше от устата и ноздрите си кръв и слюнка.
„Сила!“ — помисли си Сейзед и почерпи от пютриема нова порция. Тялото му наедря толкова рязко, че се опасяваше и неговата кожа да не се разцепи. За щастие металоемите бяха изработени така, че да се разширяват — пръстените и гривните бяха отворени от едната страна. Въпреки това видът му беше ужасяващ. Вероятно нямаше да може да се придвижва или маневрира с подобно туловище, но това нямаше значение, тъй като колосът вече го беше съборил на земята. Трябваше му само малко допълнителна сила за ръцете. Чудовището го задържа с едната си ръка и посегна с другата назад, към тежкия меч на земята…
Пръстите на Сейзед най-сетне успяха да прекършат дебелия врат на колоса. Чудовището се опита да изръмжи, но от устата му не излезе нито звук и то се замята конвулсивно. Сейзед се изправи и запокити тялото към неговите другари. С такава нечовешка сила дори дългото единайсет стъпки тяло му се стори леко като перце. То блъсна редицата атакуващи колоси и ги повали назад.
Сейзед се огледа задъхано. „Твърде бързо изразходвам силата си“ — помисли си и затвори достъпа до пютриема. Тялото му започна да се свива като изпразващ се мях. Не можеше да продължава да черпи от резервите си с подобно темпо. Вече бе изразходвал половината от съхранената сила — количество, трупано десетилетия. Все още не беше използвал пръстените си, но във всеки от тях имаше складирани различни умения само за по няколко минути. Пазеше ги за краен случай.
„Който може би е настъпил“ — помисли си той ужасено. Все още удържаха площада зад Стоманената порта. Макар че колосите бяха разбили вратата, през отвора можеха да проникват само по няколко от тях — и само най-едрите успяваха да прескочат стената.
Малкият отряд войници на Сейзед бе изтласкан назад. Дворът бе осеян с трупове. Скаа поклонниците от улицата изнасяха ранените на безопасно разстояние. Сейзед чуваше стенанията им зад гърба си.
Площадът бе затрупан с тела на колоси и за миг Сейзед изпита гордост от това с каква цена чудовищата си пробиват път в града. Лутадел нямаше да се предаде лесно. В никакъв случай.
Колосите изглеждаха отблъснати поне за момента, макар че из площада все още имаше няколко стълкновения. Нова група чудовища обаче се събираше от външната страна на портата.
„От външната страна“ — помисли Сейзед. Чудовищата бяха разбили само едното крило на градската порта. На площада имаше много трупове — десетки, може би стотици, — но колосите бяха разчистили пространството пред вратата, за да могат да проникват вътре.
Ако опиташе…
Нямаше време за мислене. Той се хвърли напред, отвори пютриема и почерпи сила за петима мъже. Вдигна трупа на един дребен колос и го хвърли към портата. Чудовищата отвън изръмжаха и се пръснаха. Бяха поне стотина.
Сейзед се наведе да вземе друг труп, но се подхлъзна в локва кръв.
— Всички при мен! — извика на хората си, надяваше се да го чуят и послушат.
Колосите осъзнаха какво е решил да направи твърде късно. Той изрита още един труп по пътя си, подпря с рамо отвореното крило и почерпи от желязоема, изсмуквайки теглото, което бе съхранил вътре. Тялото му веднага стана по-тежко, вратата поддаде със скърцане и се затвори.