Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Това конюшня ли е? — попита тя и кимна към една от тъмните постройки.
— Да — отвърна колебливо мъжът. — Но нямаме коне. Само няколко кози и крави. Да не би да искате…
— Подкови — прекъсна го Вин. Мъжът се намръщи. — Трябват ми конски подкови — рече тя. — Много.
— Елате с мен — рече мъжът, повлиян от Усмиряването й, и я поведе през ветровития двор. Още няколко мъже ги последваха. Носеха тояги. Изглежда, не само покровителството на Елънд бе спасило тези хора от набези.
Мъжът натисна с рамо вратата на конюшнята и посочи една каца вътре.
— И без това ръждясват.
Вин отиде до кацата, извади една подкова и прецени тежестта й. После я подхвърли пред себе си и я Тласна с рязко разпалване на стомана. Подковата отлетя надалече и падна в една локва на стотина крачки по-нататък.
„Идеално“ — помисли тя.
Мъжете се бяха облещили. Вин бръкна в джоба си, извади едната стъкленица и я изпи. Пютриумът беше малко, но затова пък имаше предостатъчно желязо и стомана. Тя бавно разпали двата метала. Сега можеше да Тласка и Притегля часове наред.
— Подгответе се — рече тя, разпали пютриум и отброи десет подкови. — Лутадел е обсаден — може вече да е паднал. Ако чуете вест за това, съветвам ви да поемете за Терис. Следвайте имперския канал право на север.
— Коя си ти? — попита мъжът.
— Няма значение.
Той я гледаше замислено.
— Ти си онази, нали?
— Да — отвърна тя и се Тласна от една подкова.
Изхвърча диагонално във въздуха. Когато започна да пада, хвърли втора подкова. Изчака да се сниши и се Тласна от нея — искаше да се движи напред, а не нагоре.
Беше го правила. Не беше по-трудно от това да отскача от монети. Важното бе да поддържа постоянно движение. Веднага щом се Тласна от втората подкова и се извиси във въздуха, посегна назад и Притегли първата.
Подковата не беше закачена за нищо и полетя след нея тъкмо когато тя пускаше третата подкова на земята. Вин позволи на първата да профучи над главата й, движена от инерцията на Притеглянето, и тя падна напред по пътя й. Вин се Тласна от третата подкова и Притегли втората, която вече бе зад нея.
„Няма да е никак лесно“ — помисли си, смръщила съсредоточено вежди. Но този път не бе избрала точния ъгъл и се приземи твърде далече, преди да е Тласнала. Подковата изхвърча зад нея и не й осигури достатъчно ускорение, за да я задържи във въздуха. Тя се удари силно в земята, но веднага Притегли подковата при себе си и опита пак.
Първите няколко опита бяха бавни. Най-големият проблем бе да се определи точният ъгъл. Трябваше да Тласка и Притегля подковите с премерено усилие, за да се задържа във въздуха и същевременно непрестанно да се носи напред.
След около час спря да си почине и събра подковите. Нямаше време за повече експерименти, а и, изглежда, бе успяла да натрупа нужния опит.
Малко по-късно вече се справяше чудесно с комбинация от три подкови — помагаше и това, че почвата бе мека и когато Тласкаше подковите, те се забиваха в калта и й осигуряваха достатъчно стабилна котва за нов Тласък. Скоро успя да прибави и четвърта подкова. Колкото по-често Тласкаше — и колкото повече подкови използваше, — толкова по-бързо се придвижваше.
След още час полет добави пета подкова. Резултатът бе постоянен поток от святкащ метал. Вин Притегляше, после Тласкаше, Притегляше и Тласкаше и се стрелкаше нагоре, надолу и напред във въздуха.
Земята се носеше под нея, подковите свистяха във въздуха. Насрещният вятър премина в ураган, когато тя ускори темпото.
Носеше се право на юг. Беше като вихър от метал и движение — също като Келсайър малко преди края, когато бе убил инквизитора.
Само дето нейният метал не целеше да убива, а да спасява. „Може би няма да стигна навреме — мислеше си тя, заслушана в свистенето на вятъра. — Но и няма да се предам на средата на пътя“.
53.
Имам един млад племенник, Рашек. Той мрази всичко кхленийско със страстта на завистливата младост. Още по-силно мрази Аленди. Макар че двамата никога не са се срещали, Рашек се чувства предаден, задето един от нашите потисници е избран за Героя на времето.
Когато армията му прехвърли последния хълм преди Лутадел, Страф вече се чувстваше по-добре. Беше опитал предпазливо няколко смески от скрина на Амаранта и се досещаше какво може да е използвала. Черен фрайн. Много опасно средство. Трябваше да отвикне от него постепенно — но засега няколко сдъвкани листа възвръщаха силата му и го караха да се чувства значително по-бодър. Всъщност чувстваше се направо чудесно.
Не беше сигурен, че същото може да се каже и за жителите на Лутадел. Колосите се бяха скупчили около стената и блъскаха по северните и източните порти. Над града се виеше дим.