Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Драги приятели — каза школникът, който прилежно си водеше бележки, — всяко зло за добро. Този хвърлен във въздуха, полуизгорял и сгромолясал се от насипа влак на Червения кръст ще обогати славната история на нашия батальон с ново героично дело. Представям си, че към 16 септември, както си и отбелязах вече в дневника, по няколко войника от всяка рота на нашия батальон под командуването на един подофицер ще изявят доброволно желание да хвърлят във въздуха бронирания влак на противника, който ни обстрелва и ни пречи да преминем реката. Войниците, преоблечени като селяни, изпълняват с чест задачата си…

— Но какво е това? — извика школникът, като се взираше в бележника си. — Как е попаднал тук нашият господин Ванек?

— Слушайте, господин фелдфебел — обърна се той към Ванек, — каква прекрасна глава ще има за вас в историята на батальона. Струва ми се, че ви имаше и на друго място, но това положително ще бъде по-хубаво и по-импозантно.

Школникът започна да чете с тържествен глас:

— „Геройската смърт на фелдфебела Ванек. Да участвува в смелата акция, а именно хвърлянето във въздуха на противниковия брониран влак, изяви желание и фелдфебелът Ванек. И той, както останалите, е облечен в селски дрехи. Станалата експлозия го зашеметява. Когато идва на себе си, вижда, че е заобиколен от противникови войници, които незабавно го завеждат в щаба на противниковата дивизия. Там той лице срещу лице със смъртта отказва да даде каквито и да било сведения за разположението и силите на нашата армия. Тъй като го залавят преоблечен, осъждат го като шпионин на смърт чрез обесване, което наказание с оглед на високия му чин бива заменено с разстрел. Екзекуцията бива изпълнена незабавно при гробищната стена и там храбрият фелдфебел пожелава да не му завързват очите. На въпроса няма ли някакво последно желание той отговаря: «Предайте по парламентьор моя последен поздрав на батальона и съобщете, че умирам с твърдата вяра, че нашият батальон ще продължи да върви по победния си път. Освен това предайте на капитан Загнер, че съгласно последната заповед по бригадата дневната дажба консерви се увеличава на две и половина консерви на човек.» Така загина нашият фелдфебел Ванек, след като с последните си думи събуди панически страх у противника, който мислеше, че като ни пречи да преминем реката, ни е откъснал от снабдителните ни пунктове и така ще предизвика глад и деморализация в нашите редове. За спокойствието, с което е гледал смъртта в очите, говори и обстоятелството, че непосредствено преди екзекуцията е играл «цвик» с противниковите щабни офицери. «Спечелената от мене сума предайте на руския Червен кръст» — казал той, изправен пред дулата на пушките. Благородното му великодушие трогнало до сълзи присъствуващите военни. «Простете, господин Ванек — продължи школникът, — че си позволих да разполагам със спечелените от вас пари. Аз наистина се колебаех дали не би трябвало да се предадат на австрийския Червен кръст, но в края на краищата от гледище на човещината това е все едно, важното е да се предадат на някакъв хуманен институт.»“