Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Влезе, отиде до шкафа си, сложи си престилката и забърза към кухнята, където се смеси незабелязано с другите келнери. Дънкан още не се бе събудил, а топът коприна беше на сигурно място под стълбището на старата къща.
Предстоеше му дълъг ден. А вечерта, след като се освободеше, възнамеряваше да се захване със собствения си бизнес.
Дънкан го намери по време на обедната почивка. Отидоха в задния двор на кафенето и Ру го попита:
— Какво има?
— Не е много забавно да стоиш в оная дупка, братовчеде. Може би трябва да потърся дали ще се намери купувач за…
Предупредителният поглед на Ру го накара да млъкне.
— Вече имам планове. Ако наистина искаш да свършиш нещо, иди до оная къща насреща и провери каруцата. Кажи ми какво трябва да се направи, за да й нагласим такъмите. Ти не си каруцар, но си се движил край много коли, така че имаш представа. Кажи ми, ако трябва да купуваме нещо. А ако можем да оправим старото, още по-добре.
— После какво? — попита Дънкан.
Ру бръкна в джоба си и извади златната монета, която беше изкарал от Маккелър предния ден.
— Хапни нещо и купи нужното за поправка на каруцата. И сбруя за два коня.
— Защо? — учуди се Дънкан. — С тази монета не може да се купят нужните неща, че и два коня допълнително. Освен това какво толкова ще превозваме?
— Имам си план — отвърна Ру.
— Плановете ти, изглежда, не водят доникъде, братовчеде — поклати глава Дънкан. Лицето на Ру потъмня и Дънкан добави: — Все пак златото си е твое, а и нямам с какво по-добро да се захвана.
Усмивката му изпари яда на Ру. Глупостите на Дънкан винаги го разсмиваха.
— Хайде, изчезвай — каза Ру. — Някои от нас трябва и да работят.
После се върна в кухнята, защото се налагаше да поеме отново сервирането, и съжали, че е прекарал почивката в разговор с Дънкан, вместо да хапне, както правеха всички. Внезапно се почувства гладен и при тази мисъл следващите часове му се сториха още по-мъчителни.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Дънкан.
— Не, но смятам да опитам — отвърна Ру и понамести топчето коприна, което носеше под мишница.
Стояха пред скромен дом, разположен на възможно най-отдалеченото място от кафене „Барет“, но все пак в границите на Търговския квартал. Дънкан носеше другата част от големия топ копринен плат, покрит с брезент и завит отдолу в покривката за маса. Тази част на града не бе съмнителна, но все пак не беше и най-сигурната. Само на пряка по-нататък човек би открил много по-неугледни къщи, заети от работнически семейства, по няколко в едно жилище, като в една стая живееха по четирима или петима. Ру поклати глава. Разбираше, че от срещата в този дом зависи всичко, което бе намислил във връзка с Хелмут Гриндъл.
Почука на вратата и след минута се чу женски глас:
— Кой е?
— Казвам се Рупърт Ейвъри — отвърна младежът. — Търся господин Хелмут Гриндъл, търговеца. Познаваме се.
Забеляза тъничък лъч светлинка и разбра, че ги наблюдават през хитро поставена шпионка във вратата. След момент отвориха.
На прага застана твърде обикновена на вид млада жена, пълничка, със светлокестенява коса, прибрана в скромна прическа.
— Заповядайте, господа. — Сините й очи гледаха подозрително.
Ру и Дънкан прекрачиха прага. Момичето се обърна и Ру забеляза, че носи семпла, но добре ушита рокля. Обмисли една възможност и лицето му помръкна.
— Какво има? — попита Дънкан, когато останаха сами.
— Надявам се това да е прислужницата — каза Ру.
След няколко минути влезе попрегърбен мъж с тесни рамене, погледна Ру и възкликна:
— Ейвъри! Чух, че са те обесили.
— Бях помилван лично от краля — каза Ру, — и който не вярва може да се осведоми сам в двореца. Кажи им да търсят моя добър приятел херцог Джеймс.
— Имам кой да го направи. — Очите на Гриндъл проблеснаха и той махна към една врата, закрита със завеса. — Заповядайте.
Напуснаха антрето, подредено в обичайния за тези къщи стил, и влязоха в луксозно обзаведена всекидневна. Обстановката беше такава, каквато Ру очакваше, и съответстваше на това, каквото бе разбрал за Гриндъл, докато пътуваха с него към Крондор.
Гриндъл бе делови човек, специализирал се в търговия с луксозни стоки, малки и леснопреносими, които разнасяше из кралството с обикновени каруци, пълни уж с нищо и никаква стока. В действителност превозваните предмети струваха много повече, отколкото всички стоки, които Ру бе виждал да се товарят и разтоварват в юношеските си години.
Младата жена се върна и Гриндъл каза: