Спомен за светлина

- В какъв смисъл? - попита генерал Галган.

- Преливащите ни са изтощени - каза Мат. - И сме притиснати до реката, трудна позиция за дълготрайна отбрана, особено срещу такава огромна армия. Ако направят няколко портала и прехвърлят част от армията на шараите отсам реката през нощта, могат да ни разбият.

- Разбирам. - Галган поклати глава. - А и при тяхната сила ще продължат да ни изтощават, докато не отслабнем толкова, че да хвърлят клупа около нас и да го затегнат.

Мат го погледна в очите.

- Мисля, че е време да изоставим тази позиция.

- Съгласен съм. Това, изглежда, е единственият ни разумен ход - каза генерал Галган и кимна. - Защо не изберем по-изгодно за нас бойно поле? Приятелите ви от Бялата кула ще се съгласят ли да отстъпят?

- Да видим. - Мат се изправи. - Някой да повика тука Егвийн и Заседателките.

- Няма да дойдат - каза Тюон. - Айез Седай няма да се срещнат с нас тук. Съмнявам се, че тази Амирлин ще ме приеме в лагера си. Не и с предпазните мерки, които ще поискам.

- Добре. - Мат махна с ръка към портала на пода, който дамане затваряше. - Ще използваме портал и ще говорим през него като през врата.

Тюон не възрази изрично, тъй че Мат изпрати вестоносците. Отне малко време, докато се уреди, но Егвийн, изглежда, хареса идеята. Тюон се позабавлява, докато чакаха, като нареди да преместят трона й от другата страна на помещението - Мат нямаше представа защо. След това започна да дразни Мин.

- А този? - попита я, когато един дългурест член на Кръвта влезе и се поклони ниско.

- Скоро ще се ожени - каза Мин.

- Първо ще даваш поличбата - каза Тюон. - После тълкуването.

- Знам точно какво означава тази - възрази Мин. Беше се настанила на по-малък трон до този на Тюон и бе облечена във фин плат и дантела, така че човек можеше да я сбърка с мишле, скрито в бала коприна. - Понякога разбирам моментално и…

- Първо ще даваш поличбата - повтори със същата интонация Тюон. - И ще се обръщаш към мен с „Превелика”. Висока чест е, че ти е разрешено да говориш с мен пряко. Не позволявай поведението на Принца на Гарваните да ти повлияе.

Мин замълча, макар да не изглеждаше уплашена. Беше живяла твърде дълго с Айез Седай, за да се остави Тюон да я смачка. Това изненада Мат. Имаше известна представа на какво е способна Тюон, ако я ядоса. Обичаше я… Светлина, съвсем сигурен беше в това. Но също така малко се плашеше от нея.

Трябваше да си отваря очите да не би Тюон да реши да „възпита” Мин.

- Поличбата за този мъж - заговори Мин, сдържайки тона си - с известно усилие като че ли, - е бяла дантела, диплещата се в езерна вода. Знам, че това ще означава женитбата му в близко бъдеще.

Тюон кимна. Завъртя пръсти към Селусия - мъжът, когото обсъждаха беше от Низшата кръв, с недостатъчно висок ранг, за да говори пряко с Тюон. Главата му беше толкова ниско до земята, когато се поклони, че сякаш бе възхитен от буболечки и се опитваше да си хване някоя.