Спомен за светлина

Дупката _наистина_ беше забележителна. Мат стоеше на самия ръб, гледаше света долу, отмяташе знамена и бригади и ги нанасяше в ума си. Какво ли щеше да направи Класен Байор с една такава далекогледна дупка? Може би Битката за Колисар щеше да свърши другояче. Изобщо нямаше да загуби конницата си в блатото, това - със сигурност.

Силите на Мат продължаваха да задържат Сянката на източната граница на Кандор, но той не беше доволен от текущото положение. Капанът, поставен от Брин, беше хитър, труден за виждане като паяк „жълто цвете”, присвит в цветчето. Така беше познал Мат. Нужен беше истински военен гений, за да поставиш армията в такова лошо положение, без да _изглежда_, че е в лошо положение. Такива неща не ставаха случайно.

Мат беше изгубил толкова хора, че не искаше да мисли за това. Войниците му бяха притиснати към реката и Демандред - въпреки че продължаваше да беснее за Преродения Дракон - непрекъснато подлагаше на изпитание отбраната му, за да намери слабо място. Пращаше тежка конница в набег срещу едната страна, след това - атака от шарайските стрелци и тролокски щурм от другата. Ето защо Мат трябваше да следи внимателно ходовете на Демандред, за да им противодейства навреме.

Нощта щеше скоро да падне. Щеше ли да се изтегли Сянката? Тролоците можеха да се бият в тъмното, но шараите - едва ли. Мат даде нови заповеди и вестоносците препуснаха в галоп през портали, за да ги отнесат. Сякаш минаха едва няколко мига, преди войските му долу да реагират.

- Толкова бързо… - промълви той.

- Това ще промени света - каза генерал Галган. - Вестоносците могат да реагират моментално, командирите могат да наблюдават битките си и да планират на мига.

Мат изсумтя в съгласие.

- Бас държа, че пак ще отнеме цялата вечер, докато се разнесе храната обаче.

Галган дори се усмихна. Беше все едно да видиш как скала се разпуква и бликва извор.

- Кажете ми, генерале - заговори Тюон. - Каква е преценката ви за способностите на нашия консорт?

- Не знам къде го намерихте този, Превелика, но е диамант с огромна стойност. Наблюдавах го тези няколко часа, докато спасяваше силите на Бялата кула. Въпреки… неконвенционалния му стил, рядко съм виждал толкова надарен командир като него.

Тюон не се усмихна, но по очите й Мат разбра, че е доволна. _Хубави_ бяха очите й. И всъщност, ако Галган не се държеше толкова грубо, може би мястото нямаше да е чак толкова лошо за живеене в края на краищата.

- Благодаря - каза тихо Мат на Галган, след като двамата се наведоха да огледат полето долу.

- Смятам се за човек, който държи на истината, принце - каза Галган и потърка брадичката си с мазолест пръст. - Служите добре на Кристалния трон. Би било срамно да ви видим убит толкова рано. Ще се погрижа първите, които пратя след вас, да са новообучени, за да можете да ги спрете с лекота.