Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Роуз от Шарън тихо рече:
— Видях я. Май че идва насам. Да… Майко, не й позволявай…
Майката се обърна и погледна към приближаващата се жена.
— Здрасти — поздрави жената. — Казвам се мисис Сандри — Лизбет Сандри. Вече говорих с вашата дъщеря.
— Здрасти — отговори майката.
— Ликува ли вашата душа в името на бога?
— Ликува — отвърна майката.
— А осенявала ли ви е благодатта божия?
— Да. Осенявала ме е. — Погледът на майката беше студен, напрегнат.
— Много добре тогава — каза Лизбет. — Грешниците тук набраха голяма сила. Вие сте пристигнали в страшно място. Наоколо се шири нечестивост. Нечестиви хора, нечестиви деяния. Истински верующите нямат сили да търпят това. Ние живеем сред грешници.
Майката леко почервеня и стисна устни.
— А според мен хората тук са добри — сухо рече тя.
Мисис Сандри опули в нея очи.
— Добри ли?! — извика тя. — Нима добрите хора танцуват прегърнати? Казвам ви: в този лагер не можеш да спасиш душата си. Бях вчера на проповед в Уийдпач. И знаете ли какво ни каза проповедникът? „Този лагер, казва, е сборище на нечестивци. Бедните искат да живеят като богати. Те трябва да оплакват прегрешенията си, а вместо това танцуват прегърнати.“ Каза и друго: „Тези, които сега не са при нас, са закоравели грешници.“ Колко приятно беше да го слушаш! Знаехме, че няма от какво да се боим, защото не танцуваме така.
Майката беше цялата червена. Тя бавно стана и тръгна към мисис Сандри.
— Махай се! — възкликна тя. — Махай се още сега, докато не съм навлякла грях на душата си — докато не съм те изпратила където трябва. Върви да оплакваш прегрешенията си.
Мисис Сандри отвори уста. Тя се стъписа и изведнъж злобно извика:
— Мислех, че сте верующи.
— Да, верующи сме — отговори майката.
— Не, вие сте грешници, вие ще горите в ада. Ще разкажа всичко на молитвеното събрание. Виждам как черните ви души горят в адските пламъци. И невинният младенец в нейната утроба също гори.
От устните на Роуз от Шарън се откъсна проточено стенание. Майката се наведе и взе от земята една пръчка.
— Махай се! — студено повтори тя. — И сянката ти да не се мерне тук. Знам ги тези като тебе. Гледате да отнемете и последната радост на човека. — Майката пристъпваше към нея.
Мисис Сандри се отдръпна в миг назад и веднага след това отметна глава и нададе вой. Тя подбели очи, раменете й затрепериха, ръцете се замахаха отпуснато насам-натам, на устните се появи гъста, провлечена пяна. Тя изви още няколко пъти с проточен, нечовешки глас. От палатките дотичаха хора и застанаха наблизо уплашени, притихнали. Жената бавно се отпусна на колене и воплите й преминаха в конвулсивни бълбукащи стонове. Тя се повали на гръб, ръцете и краката й трескаво заиграха. Изпод отворените клепачи блестяха подбелените очи.
Някой каза тихо:
— Благодат. Осени я благодат. — Майката стоеше, гледайки треперещото тяло.
Управителят бавно се приближи.
— Какво стана? — попита той. Тълпата се раздели, пропускайки го напред. Той погледна лежащата пред него жена. — Виж ти беда! Помогнете ми да я отнеса в палатката й. — Хората мълчаха и тъпчеха от крак на крак. После двама мъже пристъпиха напред и вдигнаха припадналата — един я хвана под мишниците, другият за краката. Тълпата бавно тръгна след тях. Роуз от Шарън влезе в палатката си и легна на дюшека, закривайки главата си с едно одеяло. Управителят погледна майката, погледна и пръчката, която тя държеше в ръка. И уморено се усмихна.
— Бихте ли я? — попита той.
Майката все още гледаше отдалечаващата се тълпа. Тя бавно поклати глава.
— Не… само се канех. Днес два пъти как плаши дъщеря ми.
Управителят рече:
— Не бива… не я бийте. Тя е болна. — И той тихо добави: — Дано по-скоро тя и семейството й се махнат оттук. Само безпокои хората, безпокои ги повече от всички други заедно.
Майката вече се бе овладяла.
— Ако дойде пак, ще я бия. Едва ли ще се въздържа. Няма да й позволя да плаши дъщеря ми.
— Не се безпокойте, мисис Джоуд — каза той. — Няма да я видите вече. Тя обработва само новодошлите. Няма защо вече да идва при вас. Тя ви счита за грешница.
— Аз наистина съм грешница — рече майката.
— Правилно. Всички сме грешници, само че не такива, за каквито ни смята тя. Тя е болна, мисис Джоуд.
Майката с благодарност го погледна и извика на Роуз от Шарън: