Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Вървете да играете! — изкомандува тя. Децата мълчаливо заотстъпваха. Минута-две Рути ги гледа, после хвърли чукчето и с плач побягна към къщи. Децата се върнаха на игрището.
Мишите опашки извика на Уинфийлд:
— В следващата игра ще приемем и теб.
Възрастната жена каза:
— Ако тя се върне и се държи добре, нека да играе. И ти, Ейми, беше такава.
Играта започна отново, а Рути лежеше в палатката и горчиво плачеше.
Камионът вървеше по хубави пътища, край овощни градини, където вече розовееха прасковите, край лозя, с едри, бледозелени гроздове, вървеше под орехови дървета, които простираха клоните си до средата на пътя. Край входа на всяка градина, край всяко лозе Ал спираше и навсякъде ги посрещаше надписът: „Нямаме нужда от работници. Вход забранен“.
Ал каза:
— Татко, когато плодовете узреят, тук сигурно ще има работа. Но чудно нещо! Още не си отворил уста да попиташ, и вече ти заявяват: „Няма работа.“ — Той караше бавно камиона.
Баща му рече:
— А защо все пак да не попитаме? Може да знаят къде има работа. Хайде да опитаме.
Край пътя вървеше човек със син комбинезон и синя риза. Ал го настигна и спря колата.
— Слушайте, мистър — каза той. — Случайно да знаете някъде тук работа?
Човекът се спря и с иронична усмивка погледна Ал, в устата му липсваше един зъб.
— Не, не знам — рече той. — А вие случайно да знаете? Вече цяла седмица обикалям насам-натам, но нищо не намерих.
— Откъде сте — от правителствения лагер ли? — попита Ал.
— Да.
— Тогава хайде с нас, качвайте се. Ще търсим заедно. — Човекът прехвърли страничния капак и се озова в камиона.
Бащата каза:
— Струва ми се, че нищо няма да намерим. Но нека все пак потърсим. А къде да търсим и ние не знаем.
— Няма да е зле да попитаме и някой друг в лагера — рече Ал. — Е, как си, чичо Джон, по-добре ли?
— Още ме боли — отговори чичо Джон. — Боли ме всичко, а занапред ще бъде още по-лошо. Трябва да си вървя, нося ви нещастие.
Бащата сложи ръка на коляното му.
— Слушай — каза той, — не си отивай. И без това много беди ни се струпаха: дядото и бабата умряха, Ной и Кони избягаха, проповедникът отиде в затвора.
— Предчувствувам, че вече няма да видим този проповедник — рече Джон.
Ал докосна топката на лоста за скоростите.
— Болен си, оттам са тия предчувствия — каза той. — По дяволите всичко! Да се върнем назад да поговорим с хората, да разберем къде има работа. Иначе все едно, че сме тръгнали да гоним тоя, дето духа. — Той спря камиона, подаде се от кабината и извика: — Слушайте, мистър! Ще се върна обратно в лагера да питаме там за работа. Защо да харчим на вятъра бензина!
Пътникът им се наведе над капака.
— Не възразявам — рече той. — Моите кундури вече не приличат на нищо. А от вчера троха не съм сложил в устата.
Ал обърна камиона на пътя и тръгна обратно.
Бащата каза:
— Жената ще се огорчи; още повече, че Том веднага се е заловил за работа.
— Може и да не е — отговори Ал. — Може и той като нас да търси. Иска ми се да постъпя в някой гараж. Обичам тази работа — бърже ще я науча.
Бащата измърмори нещо и до лагера тримата не пророниха нито дума.
Когато Комисията си отиде, майката седна на сандъка до палатката и смутено погледна Роуз от Шарън.
— Да — каза тя. — Да… отдавна не съм се чувствувала така. Какви приветливи жени!
— Аз ще работя в детските ясли — рече Роуз от Шарън. — Това ми предложиха те. Ще видя как се грижат за бебетата, всичко ще знам.
Майката замислено поклати глава.
— Добре ще е нашите да получат работа — каза тя. — Ще работят, ще носят в къщи по някоя и друга пара. — Очите й гледаха някъде в далечината. — Те ще работят нейде другаде, а ние тук: хората в лагера са все добри. Като се оправим малко, ще си купя преди всичко печка. Печките не са скъпи. После ще си купим истинска палатка — голяма, и вехти пружини за дюшеците. А под брезента ще ядем. И в събота вечер ще ходим на танци. Казват, че на тях можем да каним и познати. Жалко, че нямаме нито един познат. Но може мъжете да си намерят приятели.
Роуз от Шарън погледна към пътя.
— Ето жената, която казваше, че ще пометна…
— Престани — рязко я прекъсна майката.