Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:

Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
1 ... 245 246 247 248 249 250 251 252 253 ... 319
Перейти на страницу:

Когато жените се приближиха, майката стоеше с гръб към тях. Те се спряха, обърнаха се надясно и застанаха в редица. И великанката избоботи:

— Добрутро, мисис Джоуд — нали така се казвате?

Майката, сякаш съвсем изненадана, рязко се извърна:

— Да… да. Откъде знаете името ми?

— Ние сме Комисията — отвърна великанката. — Женската комисия на санитарна постройка номер четири. Съобщиха ни името ви в канцеларията.

Майката се засуети:

— Още не сме се подредили както трябва. Постойте, моля ви се, драго ще ми бъде да сваря кафе и ви почерпя.

Пълната жена каза:

— Джеси, представете ни. Кажете на мисис Джоуд имената ни. Джеси е председателката — обясни тя.

Джеси изрече с официален тон:

— Мисис Джоуд, това са Ани Литълфийлд и Ела Съмърс, а аз съм Джеси Булит.

— Драго ми е да се запозная с вас — рече майката. — Защо не седнете? Ах, забравих, че няма на какво — сепна се тя. — Ей сега ще направя кафето.

— Не, не — официално каза Ани. — Не се безпокойте. Дойдохме да видим как сте се настанили. Искаме да се чувствувате като у дома си.

Джеси Булит строго я пресече:

— Ани, не забравяйте, моля, че председателката съм аз.

— Добре, добре. Но идущата седмица председателка ще бъда аз.

— Ще чакате тогава до идущата седмица. Ние се сменяме — обясни тя на майката.

— Може би все пак ще пийнете по едно кафе? — смутено попита майката.

— Не, благодаря. — Джеси пое властта в ръцете си. — Първо ще ви покажем санитарната постройка, а после, ако искате, ще ви запишем в женския клуб, ще ви възложим някаква работа. Разбира се, ако желаете — записването не е задължително.

— А за това… за това трябва ли да се плаща?

— Нищо не трябва да се плаща — трябва да се работи. А когато хората ви поопознаят, може да ви изберат и в Комисията — прекъсна я Ани. — Ето например Джеси — тя е член не само на нашата комисия. Влиза и в Главната.

Джеси горделиво се усмихна.

— Избрана съм единодушно — каза тя. — Е, мисис Джоуд, сега ще ви разправим какъв е редът в лагера.

Майката рече:

— А това е дъщеря ми, Розашарн.

— Здравейте — казаха жените от комисията.

— Елате и вие с нас.

В гласа на Джеси звучеше достойнство и благодушие. Тя бе обиграна добре в езика.

— Не мислете, мисис Джоуд, че се бъркаме във вашите работи. Но в лагера има много места, които се ползуват от всички. И ние установихме известни правила. Сега ще отидем в санитарната постройка. Там ходят всички и всички са задължени да поддържат в нея чистота. — Те се приближиха до онази част от постройката, където бяха коритата за пране — двадесет на брой. Осем от тях бяха заети; жените перяха в тях и трупаха извитото пране на купчинки върху чистия циментен под. — Можете да идвате тук, когато пожелаете — каза Джеси. — Единственото, което се иска от вас, е да ги измивате, след като си свършите работата.

Жените, които перяха, с любопитство ги гледаха. Джеси рече високо:

— Това са мисис Джоуд и Розашарн. Те ще живеят при нас. — Всички в хор поздравиха майката, а тя направи лек поклон и каза:

— Драго ми е да се запозная с вас.

Джеси, начело на комисията, им показа клозетите и кабинките с душове.

— Бях вече тук — рече майката. — И дори се измих на един душ.

— Тъкмо за това са направени те — каза Джеси. — И тук важат същите правила: да се измие след ползуване. Всяка седмица се определя ново дежурство, дежурните веднъж на ден измиват всичко. Може и вие да се включите в дежурството. Трябва да си носите обаче ваш сапун.

— Ще трябва да купим — рече майката. — Всичкият ни сапун се свърши.

В гласа на Джеси прозвучаха благоговейни нотки.

— А ползувахте ли това? — попита тя, показвайки клозетите.

— Да, мадам. Отзарана.

Джеси въздъхна:

— Е, добре.

— Миналата седмица… — поде Ела Съмърс.

Джеси строго я прекъсна:

— Мисис Съмърс, за това ще разкажа аз.

Ела се подчини.

— Добре, добре.

Джеси продължи:

— Миналата седмица разказвахте, защото тогава бяхте председателка. А сега ще ви помоля да помълчите.

1 ... 245 246 247 248 249 250 251 252 253 ... 319
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)