Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
За това огромно постижение в разговора бе нужно време, но въпреки всичко то се осъществи. Щом се осъществи, мистър Дорит изрази надежда, че мистър Спарклър скоро ще дойде на вечеря у тях. Мистър Спарклър прие предложението така любезно, че мистър Дорит го запита какво смята да прави този ден например? И тъй като мистър Спарклър нямаше да прави нищо този ден (обикновеното му занимание, за което беше специално квалифициран), веднага си осигуриха присъствието му, а за още по-голяма сигурност му възложиха да придружи по-късно дамите до операта. Когато дойде време за вечеря, мистър Спарклър се появи откъм морето като някой син на Венера и цял като майка си по красота, се изкачи блестящ по широкото стълбище. Ако Фани беше очарователна сутринта, сега тя беше триж по-очарователна, облечена елегантно в цветове, които най-много й приличаха, и така непринудена в държането си, че удвои веригите на мистър Спарклър и съвсем го окова.
— Чувам, че се познавате с… хм… мистър Гауън, мистър Спарклър — каза домакинът на вечерята, — с мистър Хенри Гауън.
— Съвсем вярно, сър — отвърна мистър Спарклър. — Всъщност неговата майка и моята са стари приятелки.
— Ако бях се сетил, Еми — каза мистър Дорит с такъв тържествено покровителствен тон, като че ли беше самият лорд Десимъс, — щях да ти кажа да изпратиш една бележка и на тях да дойдат на вечеря днес. Някои от слугите ни можеха… хм… да ги докарат и откарат. Можехме… хм… да отделим една гондола за целта. Съжалявам, че забравих за това. Моля ти се, напомни ми за тях утре.
Малката Дорит имаше известни съмнения, че мистър Гауън може да не приеме покровителството им, но обеща да напомни.
— А знаете ли, моля, дали мистър Гауън рисува… хм… портрети? — запита мистър Дорит.
Мистър Спарклър беше на мнение, че той рисува всичко, стига да има поръчка.
— Но няма ли своя специалност, определен път, така да се каже? — запита мистър Дорит.
Настроен духовито под влиянието на любовта, мистър Спарклър отговори, че за определен път са нужни и определен вид обувки, като например за лов — ловджийски обувки, за крикет — крикетски обувки. Той обаче мислел, че мистър Гауън нямал специален чифт обувки.
— Никаква специалност ли? — запита мистър Дорит.
Тъй като тази дума беше твърде дълга за речника на мистър Спарклър и тъй като умът му беше изтощен от последното усилие, той отговори:
— Не, благодаря, рядко вземам от това.
— Е — каза мистър Дорит, — ще ми бъде много приятно да дам на един джентълмен от такова семейство някакво… хм… доказателство за моето желание да насърча интересите му и да развия… хм… зародишите на гения му. Мисля, че трябва да ангажирам мистър Гауън да нарисува портрета ми. Ако резултатът се окаже… хм… задоволителен, може след това да му възложа да си опита четката и със семейството ми.
Тук на мистър Спарклър му хрумна дръзката и оригинална мисъл да използува този повод, за да каже, че някои членове от семейството (с особено ударение на „някои“) никой художник не би могъл да предаде вярно. Но тъй като му липсваха подходящи думи да си изрази мисълта, тя отлетя в небесата.
Това наистина заслужаваше съжаление, още повече, че мис Фани много одобри идеята за портрета и настоя баща й да я изпълни. Според думите й тя предполагала, че мистър Гауън е загубил много добри възможности, като се е оженил за хубавичката си съпруга. А любов в немотия, и това — да рисуваш картини за една вечеря, й се видя така интересно, че тя помоли баща си да направи поръчка, дори ако не можел да придаде приликата; всъщност и тя, и Еми били сигурни, че може, тъй като още същия ден видели на статива му портрет, готов да проговори, и имали случай да го сравнят с оригинала. Тези думи окончателно подлудиха мистър Спарклър (може би затова и бяха казани), защото, от една страна, показваха чувствителността на Фани към нежните страсти, а, от друга, тя самата проявяваше такава невинна слепота към неговото обожание, че очите му изхвръкнаха от ревност към непознатия съперник.