Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Дженовефа ме изпрати чак до градската врата; там аз я целунах сърдечно, при което почувствувах, че бурята беше упражнила върху ми само едно преходно влияние, но бях разумен, за да й кажа: ако не се завърна до три месеца, нейната девственост няма повече да е нужна за моето вълшебство и я съветвам да се омъжи, ако й се удаде възможност. Тя проля няколко сълзи, но ми обеща да последва съветите ми.
Надявам се, читателят ще намери, че аз завърших моята магьосническа история по един благороден начин. Сам се поздравявам за това, макар и да не се осмелявам да се хваля много с моето поведение, защото мисля, че ако случайно не бях притежател на една добре натъпкана кесия, то сигурно бих бил в състояние да разоря бедния Франци с усмивка на уста. Не поставям въпроса дали всеки друг умен и жизнерадостен млад човек не би действувал на мое място по същия начин, но моля моите читатели да си отговорят сами на този въпрос. Че продадох на Капитани ножницата на св. Петър, малко по-скъпо, отколкото тя струваше, за това — трябва да призная — и до този час не съжалявам. Първо, Капитани мислеше да ме използува, когато прие ножницата като залог и второ, баща му, господин Пфалцграф, чак до смъртта си е считал тази ножница за по-скъпа от най-красивия диамант в целия свят. Той е умрял с тази вяра и затова е умрял като богат човек; аз обаче ще умра беден. Нека читателят реши кой от нас двамата е направил по-добрата сделка. Но да се върна към моите бъдещи спътници.
Завърнал се в гостоприемницата, аз извърших всички приготовления по заминаването ни с бързина, която отговаряше на желанията ми.
Анриета трябваше само да отвори уста и аз откривах едно ново съвършенство в нея, защото духът й ме омагьосваше много повече, отколкото красотата й. Струваше ми се, като че ли старият капитан гледаше с удоволствие, че аз се занимавах с нея, и всичко показваше, че на Анриета й беше приятно оказаното от мене внимание; с една дума, струваше ми се ясно и несъмнено, че тя съвсем не би имала нищо против да смени своя стар любовник с мене. Можех да се отдавам повече на тази надежда, защото във физическо отношение притежавах всички качества, които могат да красят един образцов любовник, още повече правех впечатление на един много богат човек, макар и да нямах слуга. Казах й, че изразходвам двойно повече, за да имам удоволствието да не влача със себе си такъв; обслужвайки се сам, имам винаги възможността да бъда обслужван постоянно по мой вкус, като при това имам преимуществото да нямам на врата си никакъв шпионин. Анриета показа пълно разбиране, а това ме направи още по-влюбен, отколкото преди.
Добрият унгарски капитан настояваше да ми плати предварително сумата за пътуване до Парма. След обяд ние отпътувахме, като преди това има състезание по учтивост заради местата: той искаше да заеме място до Анриета. Но читателят ще разбере колко по-приятно щеше да ми бъде мястото срещу нея; и понеже имах сметка от това, толкова по-усърдно настоявах да ми се предостави сгъваемият стол. Така имах двойното преимущество, да изнеса една победа на учтивостта и да имам постоянно пред очи прелестното, обожавано от мен същество.
Щастието ми би било прекалено голямо, ако не бих имал никакви неприятности; но къде има рози без тръни? Когато прелестната французойка каза една от онези шеги, които звучат така естествено от устата на нейните съотечественички и аз трябваше да се смея на шегата, то съжалих тъжното лице на бедния унгарец и за да го накарам да вземе участие в удоволствието ми, опитах се да му преведа на латински хубавите забележки на духовитата Анриета. Но доброто ми намерение не успя; напротив, видях лицето му да се удължава все повече, като че ли разказаното от мене му се струваше безвкусно. Това ме принуди да призная в себе си, че не говоря латински толкова добре, колкото тя френски. Когато се изучават чужди езици, последното, което се научава, е хуморът им; и този хумор е застъпен винаги в шеговитите забележки. Аз започнах да се смея при четене на Теренц, Марциал и Плавт едва когато бях на тридесет години.
Тъй като нещо в колата се бе счупило, ние спряхме във Форли, за да оставим да го поправят.
След като вечеряхме много весело, отидох в една отделна стая, за да си легна. Бях съвсем изпълнен с образа на прелестната жена, който ме пленяваше все повече и повече.