![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
- Господаря ни превзема с умора – дрезгаво изстиска от себе си Торин.
Джуджето ожесточено търкаше почервенелите си от безсъние очи. Да смени пехотата не можеше никой, конниците и те не слизаха от седлата. А на Олмер му стигаха сменните полкове.
Започна третият ден и всичко се повтори отново. Два пъти врагът се хвърля в атака по пътя, два пъти го отблъсваха, вторият път – с много кръв. Попълнената в Уестволд пехота бързо оредяваше.
За Фолко стана ясно, че тук няма да дочакат помощ. Още два-три, е, може би, четири дни – и заслонът ще се пречупи.
Олмер не даде на роханците да спят и през нощта. Но хегите вървяха в битка вяло, вече наплашени от загубите. Трябваше само да ги натиснат и нестройните им стотни се разпръсваха, хвърляйки се да плуват назад през Исен. Мнозина от тях бяха намерени във водата от точните рохански стрели, но резултатът, както разбра Фолко, струваше на уестсволдската пехота огромна умора. Хората с мъка се държаха в строя.
Четвърти ден. На Фолко вече започна да му се обърква всичко в главата. Като играчка с навита пружина той стреляше, стреляше и стреляше по изглеждащите безкрайни вълни на врага, с рядко упорство нахлуващи от противоположния бряг. Започваха да се изтощават уж неизчерпаемите запаси от стрели. При. вечер стрелците обикаляха околностите в търсене на вражеските стрели, сипещи се също толкова щедро.
Тази отбрана не можеше да продължава дълго. Да чакат пристигането на арнорска войска бе безумие, струваше си да стоят при положение че Наместника току-току извеждаше войските си към Брее... Според Фолко оставаше само едно – да отстъпват, докато още има сили и загубите не са толкова големи. И там, вече на арнорска земя, сред мощните многобройни крепости, там да дадат решителната битка. Равнинният път е кратък – какво му струва на Олмер за четири-пет дни да прехвърли иззад Андуин свежи полкове! В Арнор ще му бъде по-тежко. Загубите си там той няма да може да възстановява.
Но кралят на Рохан реши друго. И през нощта на всички им беше заповядано да спят, като остават само неголяма охрана, за да не ги изненадат. Куриерите донесоха заповед за лъжливо отстъпление.
- Ще ни избият до последния – само подхвърли, като плю Торин, след като изслуша заповедта на стотника.
Ден пети. Предшестваше го кървав, обхванал половината небе залез. И след необичайно спокойната нощ, веднага щом се развидели, пехотата на уестволдите се приготви за битка. Никой не можеше да знае плановете на врага, но всички чувстваха – войските му също почиват, значи, ще има общ щурм. На това разчиташе кралят на Пределите.
С лъжливо отстъпление да завлече войски на Олмер на залезния бряг на Исен, които при прекосяването на реката ще разбъркат строя си, да ги притисне с железните редици на стреляща конница и да ги унищожи. Грешката, направена на Андуин, няма да я има. Врагът не ще смогне да предприеме далечен обход, както през онзи ден... Далеч не всички негови полкове се бият с равна доблест и равно умение. Мнозина не са страшни за роханците, мнозина, но не и истерлингите, ангмарците и, разбира се, хазгите.
Атаката на врага не се наложи да бъде чакана дълго. По височините се появиха ниските равнинни стрелци, в долината от двете страни на пътя – щитоносната пехота, влачеща и големи плаващи чували, за да им бъде по-лесно да преминат. Изсвириха стрели, на източния бряг запяха рогове. Ободрявайки се с бойни викове, ховрарите се хвърлиха във водите на Исен.
Роханската фаланга не направи задължителните за миналите дни крачки насреща им. Строят мълчаливо чакаше, протегнал напред острото, алчно чакащо кръв желязо. Нека се съберат повече...
Армията на Пределите отговори само със стрели, но стреляха пресметливо, помнейки за полуопразнените колчани. Бодливият вятър не спря атакуващите.
Оставяйки тела в плитката вода, ховрарите излязоха на десния бряг. Вдигнаха се, закривайки първите редици, широки четириъгълни щитове, синьо-черни, нацапотени с алени руни. Повечето стрелци на Пределите свалиха оръжието, стреляха само най-точните.
Със скърцане и трясък ховрарите се сблъскаха с роханската пехота, сблъскаха се и отстъпиха, отхвърлени, отново атакуваха... Виждаше се, че на уестволдите въобще не са им останали сили – те не можеха Дори да хвърлят врага в реката. И на помощ на толкова успешно започналите нещата ховрари иззад хълмовете запъплиха нови и нови свежи сили на врага.