Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Ние сме разбити на Андуин... Рохан е изоставен, стоим на Исен. Днес ги отблъснахме, но какво ще стане утре?... Олмер има страшно много полкове, могат просто да ни смачкат. Гондор се сражава, но е заобиколен от север и юг. Харадримите са излезли срещу Порос, за Анориен и Итилиен се водят тежки битки.

- При нас воеводите на Олмер се хванаха с дорвагите – чу хобитът през пелената от болка гласа на принца. – Те все пак не останаха в горските си крепости, тръгнаха на поход срещу Цитаделата на Олмер. На границите й тече битка и това е добре, навярно не всичките сили, които Господаря събра на изток, ще бъдат насочени срещу вас... Средното княжество е готово за поход, но се бави – жреците им са напипали нещо такова, за което и те самите не могат да кажат... Съществува някаква опасност, свързана с тръгването: едва ли не ще се наруши общият световен ред. Бих ти обяснил по-подробно, но и самият аз не разбирам всичко... Но как ви разбиха все пак?

С няколко думи хобита предаде на принца същината на последните събития. Той едва успя да изговори последната фраза и с остро избухване на болка връзката се прекъсна.

Известно време Фолко объркано повъртя глава, опитвайки се да си подреди мислите. Браво на дорвагите, все пак Келаст ги е убедил! Ще й дойде нанагорно на Цитаделата! Там няма нито стени, нито бастиони, а войската на дорвагите е отлична. Ех, ако бяха тук!... Какво пък, ако нещата се обърнат съвсем на зле на Запад, може би ще успеят да отидат на изток, да се бият там...

На сутринта, когато фалангата на уестволдите отново построи бойния си ред и стрелците заеха позиции на крилата й, Фолко чу от стотника някои подробности от изминалата нощ. Армията на Олмер атакувала на север и на юг, опитвайки се да си пробие път зад Исен в предпланините на Мъгливите и Белите планини. Навреме прехвърлената конница на Рохан по фланговете отблъснала всички атаки. Стана ясно, че Олмер иска да разреди и без това доста рехавите редици на воините на Пределите, принуждавайки ги да отбраняват по-широк участък и да накара краля да насочва резервните си полкове ту към едното крило, ту към другото. С това Господаря целеше окончателно да обърка противника си, а сетне да нанесе неочакван мощен удар на едно място и да стъпи на другия бряг. Оказа се също така, че няколко отчаяни храбреци от личните кралски гвардейци под прикритието на нощта са преминали на източния бряг и донесли неутешителните новини за това, че от изток към Олмер прииждат като ураган свежи сили. Цялото пространство на източната част на Роханския проход е запълнено с войскови лагери.