![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Стрелците на Пределите както можеха помагаха на своите. Момчетата, поднасящи стрели едва успяваха да подават нови и нови снопове. Да се води престрелка със заседналите на височините на противоположния бряг хазги се оказа доста сложно – бе смъртоносната игра, омагьосваща и привличаща, но за съжаление навсякъде костваше тежки загуби. На хазгите им пречеше вятъра, но точността им не намаля и няколко рохански стрелци загинаха. Паднаха жертви и от хазгите, защото съвсем нямаха прикритие, освен неголеми кръгли щитове, добри за конна битка, но не и за дълга престрелка.
Стъмни се. Нито един враг не се задържа на западния бряг на Исен, останаха само мъртвите. Като сложиха тройна стража, роханските воини се отдалечиха при огньовете, без да разкопчават доспехите...
Нощта се оказа неспокойна. Отнякъде отдалеч, или от север, или от юг едва дочуто се донасяше дрънкане на оръжие и бойни викове – на места битка та не затихваше и след заник слънце. Конните отряди на роханците постоянно се изстрелваха от място и в галоп се устремяваха към място на поредната вражеска атака.
Три пъти избухваше битка и до пътя. Под покривалото на тъмнината – добре му дойде, че нощта се оказа безлунна – врагът настойчиво търсеше хлабина в бойния ред на уестволдите. И първия път промъкналите се на западния бряг степни бойци успяха беззвучно да премахнат постовете и редица от тъмни фигури започна да се ниже през реката, когато на тях се натъкна конен патрул. На вика на забелязалия опасността ездач отвсякъде от мрака изскочиха смъртоносни хазгски стрели, но загиналият успя да предупреди своите. Наскачаха уестволдите, тясно събрали щитовете и изкарали пред себе си копията, удариха по Олмеровите храбреци, в мрака не можеше да се разбере от кое племе са. Сякаш изпод земята с ръмжене се хвърлиха върху роханците десетина злобни тиргровълка, завърза се жестока схватка.
След няколко минути пристигнаха конните стрелци, запламтяха смолисти огньове на върховете, засвистяха стрели, чуха се воплите на умиращите под стръмния бряг, а друга част от конниците удари преминалите във фланга.
Кървавата схватка завърши, когато падна и последният враг. Роханците наброиха двеста вражески тела и, уви, почти четирийсет свои. Фолко отново се оказа извън строя.
- Лъкът! Лъкът всичко ще реши! – сърдито му обясняваше стотник с побелели мустаци. – Ти, полуръсте, стрелите ги хвърляш все едно жена кърпа бродира – спретнато и бод до бод. Всяка твоя стрела -на място. Стой си където стоиш и давай все така, пък за строя има други!
- На Андуин аз се бих наравно със всички — с гневна обида отговори хобитът, стискайки юмруци – И не бих казал, че по нещо отстъпвах на другите!
- Дума да не става, никой не е рекъл, че си лош воин! – примирително вдигна двете си ръце с дланите към хобита стотникът. – Просто като стрелец струваш повече. Твоята поправката относно вятъра ни пести поне по петдесет стрели на залп. С командир като теб стрелците се бият много по-точно. Разбра ли сега?
Колкото и да беше странно, хората веднага признаха правото на ниския стрелец да ги командва. Умението на хобита да даде на всички верен прицел предизвика уважение, подчиняваха му се на драго сърце.
До сутринта Фолко така и не затвори очи. След като отхвърлиха първото внезапно нападение, той се втурна да търси приятелите си – как са там джуджетата и Атлис, ранени ли са? За щастие, всичко се беше разминало, и той реши да се връща, но усети внезапно завиване на свят и острите, горещи удари на кръвта в слепоочията, готови всеки миг да се разкъсат под напора й. Нозете му станаха като памучни, той почти рухна на земята, стискайки главата си с длани, и през алената мъгла при него стигна невъобразимо далечния глас на принц Форве:
- Къде си Фолко, къде си, чуваш ли ме? Отговори!
- Чувам те принце, но... много боли... лошо ми е... А Какво става с мен?!
- Потърпи, моля те, това е цената за нашия разговор, и на мен сега не ми е сладко. То е заради близостта на Олмер, силата му заглушава всички далеч ни мисли... Разкажи какво става при вас?