Златната клонка

ГЛАВА XLIII

Дионис

В предходните глави видяхме как в древността цивилизованите народи от Западна Азия и Египет са си представяли смяната на сезоните и по-специално ежегодното разцъфтяване и повяхване на растителността като епизоди от живота на боговете, чиято печална смърт и щастливо възкресение празнували с ритуални сцени, в които се сменяли печал и възторг. Театрални по форма, церемониите били магически по същество. С други думи, те били предназначени да осигурят на принципа на индуктивната магия пролетното възраждане на растенията и множенето на животните, които им се стрували застрашени от зимата. Но в света на древността подобни иден и ритуали в никакъв случай не били характерни само за източните народи на Вавилон и Сирия, на Фригия и Египет, те не били плод на религиозния мистицизъм на мечтателния Изток, а се споделяли и от народи с по-жива фантазия и безгрижен темперамент, населяващи бреговете и островите на Егейско море. Не е необходимо, като някои изследователи в древни и модерни времена, да предполагаме, че тези западни народи са заели от по-старите цивилизации на Изтока идеята за умиращия и възкръснал бог заедно с тържествения ритуал, с който тя драматично се представяла пред взора на поклонниците. По-вероятно е приликата, която може да се проследи в това отношение между религиите на Изтока и на Запада, да е само онова, което обикновено, макар и неправилно, наричаме щастливо съвпадение, резултат на еднаквото действие на еднакви причини върху еднакво устроеното човешко съзнание в различните страни и под различно небе. Не било необходимо гърците да пътуват до далечни страни, за да научат за смяната на сезоните, да забележат преходната красота на дамаската роза, нетрайното величие на златното жито, временното великолепие на пурпурните гроздове. Година след година те наблюдавали в собствените си страни с естествено съжаление как яркото великолепие на лятото повяхва в мрачния застой на зимата, година след година те приветствували с естествена радост пропукването на свеж живот през пролетта. Привикнали да одухотворяват природните сили, да обагрят техните студени абстракции с топлите цветове на въображението, да обличат голите й реалности с великолепните одежди на митическата фантазия, те си създали от променящата се външност на природата свита от богове и богини, духове и самодиви и следвали ежегодните промени в тяхната съдба с постоянно сменящи се чувства на радост и отчаяние, на задоволство и скръб, които намирали естествен израз в сменящи се ритуали на възторг и печал, на веселие и траур. Ако разгледаме някои от гръцките божества, които умирали и възкръсвали от мъртвите по този начин, това може да ни даде поредица от сходни картини, които да сложим наред с печалните фигури на Адонис, Атис и Озирис. Започваме с Дионис.