Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Книгата беше омайваща, но стаята — потискаща. Малката тронна зала на Ранд в Слънчевия палат беше задръстена с позлата от широките корнизи на високите огледала на стените, заместили онези, които Ранд бе изпотрошил, от двата реда столове като този, на който тя сега седеще, до подиума и Драконовия трон върху подиума. А въпросният трон изглеждаше направо чудовищно, в стила на Тийр, такъв, какъвто си го представяха кайриенските майстори, опрян на гърбовете на два Дракона, с още два Дракона за облегалки и други, катерещи се по гърба, всички с големи слънцекамъни за очи, целият лъснал в позлата и червен емайл. Огромното златно изгряващо слънце с вълнисти лъчи, вградено в излъскания каменен под, само увеличаваше потискащото чувство за тежест. Добре поне че огньовете, пращящи в двете големи камини, толкова високи, че можеше да влезе в тях, без да се навежда, излъчваха приятна топлина, особено при този сняг, сипещ се на едри парцали навън. И все пак това бяха стаите на Ранд — утехата само от това надделяваше над всяко чувство за потиснатост. Дразнеща мисъл. Беше в стаите на Ранд, стига той изобщо да благоволеше да се върне. Много дразнеща мисъл. Да си влюбена в мъж, изглежда, се състоеше предимно от дразнещи самопризнания!
Тя се размърда в безполезно усилие да накара твърдия стол да стане по-мек и се опита отново да почете, но очите й не спираха да бягат към високите врати, по чиито крила са катереха още златни изгряващи слънца. Надяваше се да види как влиза Ранд; боеше се, че вместо него ще види Сорилея или Кацуан. Несъзнателно придърпа светлосиньото си сетре и опипа цветчетата, извезани на реверите. Още снегунчета се виеха по ръкавите и по крачолите на панталоните, скроени толкова впито по бедрата й, че едва можеше да се пъхне в тях. Не беше чак толкова различно от онова, което винаги беше носила. Не чак. Досега беше избягвала да облича рокли, колкото и бродерия да носеше по себе си, но страшно се боеше, че Сорилея е решила да я напъха в някоя рокля, дори на Мъдрата да се наложеше да я издърпа от това, в което се беше напъхала със собствените си ръце.
Тази жена знаеше всичко за нея и Ранд. Всичко. Мин усети, че бузите й пламнаха. Сорилея, изглежда, се мъчеше да прецени дали Мин Фаршоу е подходяща… любовница… за Ранд ал-Тор. Колкбто и да беше глупаво, от тази думичка й се завиваше свят — все пак тя не беше някакво си момиченце с гъши пух вместо мозък в главата! Тази думичка я караше гузно да се озърта през рамо за лелите, които я бяха отгледали. „Не — помисли си тя кисело, — ти не си момиченце с гъши пух вместо мозък. И в пуха има малко ум, за разлика от теб!“
А може би Сорилея искаше да разбере дали Ранд е подходящ за Мин — поне понякога изглеждаше така. Мъдрите приемаха Мин като една от тях, или почти, но така или иначе през последните месец-два Сорилея я беше изстискала като перашка преса. Сбръчканата белокоса Мъдра искаше да изкопчи и последната трошица за Мин, и последното късче за Ранд. Искаше да научи и прахта от джобовете му! На два пъти Мин се бе опитала да се измъкне от непрестанните разпити и и двата пъти Сорилея беше размахала суровицата! Тази ужасна бабичка просто я беше набъхтила на ръба на най-близката маса и след това й бе казала, че може би това щяло да изсипе още някоя троха от главата й. И на всичко отгоре никоя от Мъдрите не прояви и най-малко съчувствие! Светлина, какви неща трябва да изтърпиш само защото си влюбена в един мъж! И при това не можеше да го има само за себе си!
Кацуан общо взето беше по-различен случай. Неизмеримо горда Айез Седай, толкова посивяла, колкото Сорилея беше побеляла, тя като че ли пет пари не даваше нито за Мин, нито за Ранд, но прекарваше подозрително дълго време в Слънчевия палат. Да я избегнеш съвсем беше невъзможно — мотаеше се където й скимне. И когато Кацуан погледнеше Мин, макар и съвсем за кратко, Мин не можеше да се отърве от чувството, че вижда пред себе си жена, която е в състояние да научи див бик да затанцува и мечка да пропее. Все очакваше, че жената ще я посочи с пръст и ще обяви, че е крайно време Мин Фаршоу да се научи да крепи топка на носа си. Рано или късно, Ранд трябваше пак да се изправи пред Кацуан и при тази мисъл стомахът на Мин се стягаше на възли.
Насили се да се наведе отново над книгата. Едно от крилата на вратата се отвори широко и Ранд прекрачи вътре с Драконовия скиптър под мишница. Беше си сложил златна корона, широк кръг с лаврови листа — това май трябваше да е Короната от мечове, за която всички говореха — впити панталони, под които прасците му изпъкваха щедро, и извезано със злато копринено палто, което му стоеше чудесно. Той самият беше красив.