Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато се сгуши в постелята си, Айла не беше толкова изморена, колкото емоционално изхабена, и остана будна дълго време, размишлявайки. Беше доволна, че Ранек отсъстваше от землянката при завръщането им с Джондалар и му бе признателна, че не се разсърди заради отказа и — тя все още очакваше върху и да се изсипят гняв и наказание за това, че се осмелява да проявява неподчинение. Но Ранек не беше непреклонен и разбирането, което прояви, едва не я накара да промени решението си.
Тя се опита да направи разбор на случилото се и даже на своето отношение към него. Защо Джондалар я облада, след като не я иска? И защо беше толкова груб с нея? Беше почти като Брод. Тогава защо тя бе така готова за Джондалар? Когато Брод я насили, това бе мъчително изпитание. Дали това бе проява на любов? Дали изпита Удоволствия, защото го обича? Но и Ранек я караше да изпитва Удоволствия, а тя не го обичаше, или го обичаше?
Може би до известна степен го обичаше, но не беше същото. Нетърпението на Джондалар наподобяваше преживяното с Брод, но не беше същото. Той беше груб и възбуден, но не я насили. Тя усещаше разликата. Брод искаше единствено да я нарани и да я принуди да му се отдаде. Джондалар я желаеше и тя бе откликнала от дълбините на душата си, с всяка частица на съществото си и се бе почувствала задоволена и изпълнена с хармония. Не би имала това усещане, ако той я беше наранил. А той щеше ли да я насили, ако тя не го бе пожелала? „Не — помисли си тя, — нямаше да го направи.“ Беше убедена, че ако му се бе противопоставила, ако го бе отблъснала, той щеше да спре. Но тя не се възпротиви, прие го с готовност, искаше го и той трябва да го е почувствал. Той я желаеше, но дали я обичаше? Това, че просто искаше да сподели Удоволствия с нея, още не означаваше, я обича. Може би любовта прави Удоволствията по-приятни, но възможно е едното да съществува без другото. Ранек и бе показал, че е така. Ранек я обичаше, тя не се съмняваше в това. Той искаше да се събере с нея, да живее с нея, искаше деца от нея. Джондалар никога не бе и предлагал да се съберат, никога не бе споменал, че иска нейните деца.
Макар че някога я обичаше. Може би тя беше изживяла Удоволствия, защото го обичаше, дори той да не я обичаше повече. Но той още я желаеше, облада я. Защо беше толкова студен след това? Защо отново я отблъсна? Защо бе престанал да я обича? Преди мислеше, че го познава добре. Сега изобщо не го разбираше. Обърна се на другата страна и се сви на кълбо, отново си поплака тихичко, от желание Джондалар отново да я обикне.
— Добре, че се сетих да поканя Джондалар с нас на първия лов за мамути — сподели Талут с Нези, когато се оттеглиха в Лъвското огнище. — Беше толкова зает с майсторенето на онова копие цяла нощ, че май наистина му се иска да дойде.
Нези го погледна, вдигна вежда и поклати глава.
— Ловът на мамути е най-малкото нещо, което го вълнува в момента — каза тя, след това загърна с кожа русата главица на спящата си най-малка дъщеря и се усмихна с нежност при вида на момичешко-женските форми на най-голямата си щерка, сгушена до сестричката си. — Ще трябва да мислим за отделно място за Лати следващата зима, ще стане жена, но на Ръги ще и липсва.
Талут хвърли поглед назад и видя как гостът отупва дрехите си от парченца кремък, опитвайки се същевременно да зърне Айла през междинните огнища. Като не я видя, Джондалар се загледа в Лисичето огнище. Талут обърна глава и съзря Ранек, който си лягаше сам, но и той не преставаше да хвърля погледи към нара на Айла. „Изглежда, че Нези е права“ — помисли си Талут.
Джондалар не си легна, докато и последният човек не напусна готварското огнище. Обработваше дълго кремъчно острие, което щеше да набучи на здрав прът, както правеше Уимез — учеше се да изработва копие за лов на мамути, копирайки едно от оръжията на Мамутоите. В онзи дял от съзнанието му, който непрестанно долавяше нюансите в неговия занаят, вече се бяха оформили идеи за възможни усъвършенствания, или поне интересни експерименти, но самата работа беше обичаен процес за него и не изискваше особено съсредоточаване, което беше добре. Така можеше да мисли за всичко друго, но не и за Айла и използваше работата си като начин да избегне общуване и разговори и да остане насаме с мислите си.