Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Бе почувствал огромно облекчение, когато малко преди това бе видял, че тя си ляга сама; едва ли щеше да понесе да я зърне в леглото на Ранек. Джондалар внимателно сгъна новите си дрехи, после се пъхна в нови спални кожи, които бяха разстлани върху стария му пътнически вързоп. Постави ръце зад тила си и втренчи поглед във втръсналия му таван на готварското огнище. Много нощи беше стоял буден, без да сваля очи от него. Още изпитваше болезнени терзания и срам, но тази нощ не усещаше изгарящата болка на нуждата и колкото и да се ненавиждаше за това, той си припомни Удоволствието от следобеда. Размисли върху него, внимателно разнищвайки всеки негов миг, оглеждайки в съзнанието си всяка негова подробност, бавно изживявайки насладата от това, което тогава бе сторил, без да се замисля.
Сега се чувстваше по-спокоен, отколкото когато и да било от осиновяването на Айла насам и в полусън се отдаде на мечтания и блянове. Дали си беше въобразил, че наистина го желае? Изглежда че така е станало; не е възможно да е копняла за него. Дали наистина бе откликнала с толкова чувство? Действително ли тялото и се стремеше към неговото, сякаш го желаеше не по-малко, отколкото той нея? Усети пулсиране в слабините си и отново си я представи, как я изпълва, как дълбоката и топлина го обгръща отвсякъде. Но сега нуждата беше по-слаба — по-скоро остатъчна топлина, отколкото преследваща, хапеща болка, съчетание от потиснато желание, силна любов и изгаряща ревност. Сети се как и доставяше Наслада — много обичаше да го прави — и се надигна, за да отиде при нея отново. Едва след като отметна завивките и седна, поддал се на порива, роден от интимните му мечтания, върху него се стовариха последствията от следобеда. Не можеше да отиде в леглото и. Никога. Никога вече нямаше да може да я докосне. Беше я изгубил. Вече не ставаше въпрос за избор. Беше унищожил всичките си шансове да бъде предпочетен от нея. Беше я обладал със сила, против волята и. Седнал на спалните си кожи, с крака върху рогозката на пода и с лакти, облегнати на коленете, той подпираше отпуснатата си глава, усещайки болката на срама. Тялото му се разтрисаше от безмълвните вълни на отвращението. От всичките позорни неща, които бе извършил през живота си, това противоестествено деяние бе далеч най-отвратителното.
Нямаше нищо по-уродливо — дори раждането на дете от смесени духове или жената, която го раждаше — от това един мъж да обладае жена против волята и. Великата Земя Майка го заклеймяваше и забраняваше. Човек просто трябваше да наблюдава животните, които са Нейно творение, за да види колко противоестествено е това. Нямаше мъжкар, който да обладава женска против волята и.
По време на любовния си период елените се биеха помежду си за привилегията да доставят Наслада на сърните, но когато еленът се опиташе да се качи на женската, достатъчно бе тя просто да се отдалечи, ако не го желаеше. Той можеше да опитва много пъти, но тя трябваше да му позволи да го направи, да застане неподвижна. Той не можеше да я насили. Така бе с всички животни. Вълчицата или лъвицата сама канеше избраника си. Тя се отриваше в него, пускаше изкушаващия си мирис пред носа му и отместваше опашка, когато той се качваше върху и, но яростно се нахвърляше върху всеки мъжкар, който се опиташе да я обладае против волята и. Той плащаше скъпо за дързостта си. Мъжкарят можеше да настоява колкото си иска, но изборът винаги принадлежеше на женската. Така беше отредила Майката. Само мъжът прави опити да насили жената и тогава той е един противоестествен, отвратителен представител на мъжкия пол сред хората.
Тези, който служеха на Майката, често казваха на Джондалар, че той е предпочитан от Великата Земя Майка и всички жени го знаеха. Никоя не можеше да му откаже, дори Самата Майка. Това беше неговият дар. Но днес дори Дони би му обърнала гръб. Той не беше помолил нито Дони, нито Айла, нито която и да било. Беше я насилил, беше я обладал против волята и.
Сред народа на Джондалар всеки мъж, който се отдадеше на такава перверзия, биваше обречен на отчуждение — дори нещо по-лошо. В годините, когото съзряваше като мъж, сред младежите се носеха приказки за болезнено лишаване от мъжественост. И макар че самият той не познаваше такъв човек, считаше, че това е справедливо наказание. Сега сам трябваше да бъде наказан. Къде му е бил умът? Как е могъл да направи такова нещо?
„А ти се тревожеше, че няма да я приемат — каза си той. — Боеше се, че ще я отхвърлят и не беше сигурен как ще го понесеш. А сега кого ще отблъснат? Какво биха помисли за теб, ако научеха за случилото се? Особено след… онова, което стана по-рано. Сега дори Даланар не би те приел. Би те изхвърлил от огнището си, би те прогонил и би се отказал от всички връзки с теб. Золена би била отвратена. Мартона…“ — не смееше да си представи как би се почувствала майка му.