Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

След гара Шчавна в падинките отново започнаха да се мяркат военни гробища. Под Шчавна можеше да се види от влака каменно разпятие с обезглавен Исус, който беше загубил главата си при бомбардировката на железопътната линия.

Втурнал се надолу по долината на Санок, влакът усилваше скоростта си, хоризонтът се разширяваше и разрушените села от двете страни на линията ставаха все по-чести.

Долу в рекичката при Кулашна можеше да се види обърнат и напълно разнебитен влак на Червен кръст.

Балоун опули очи, особено много го учудиха пръснатите долу в най-различни посоки части на локомотива. Коминът му беше забит в железопътния насип и се подаваше от него като дулото на двайсет и осем сантиметрово оръдие.

Тази гледка привлече вниманието на пътниците от вагона на Швейк. Най-много се ядоса готвачът Юрайда.

— Че бива ли да се стреля по влаковете на Червен кръст?

— То че не бива — не бива, ама може — каза Швейк. — Попадението е много добро. След това всеки ще се извини, че грешката е станата нощно време, когато червеният кръст не е личал. То на тоя свят има много неща, които не бива да се вършат, ама могат да се правят. Въпросът тук е да опиташ дали ще ти се удаде да го направиш, като е забранено. През време на императорските маневри в Писекско дойде заповед, според която на поход войниците не бивало да се връзват на козел. Но нашият капитан откри, че това може да се прави, защото такава заповед била необикновено смешна: за всекиго е ясно, че вързаният на козел войник не може да марширува. И затова всъщност той не заобикаляше заповедта, а просто и много умно заповядваше завързаните на козел войници да ги хвърлят в колите на обоза и така походът продължаваше заедно с тях. Или пък да вземем друга случка, която стана преди пет-шест години на нашата улица. На първия етаж там живееше някой си господин Карлик. Един етаж над него живееше един много добър човек, студент в консерваторията, казваше се Микеш. Той си падаше по жените и между другото започна да се усуква и около дъщерята на господин Карлик, който имаше експедиторска фирма и сладкарница, а пък някъде в Моравия притежаваше под чуждо име и кииговезница. Като се научил, че студентът се е усукал около дъщеря му, господин Карлик го посетил в жилището му и му казал: „Вие, нахал с нахал, не бива да се жените за дъщеря ми. Аз няма да ви я дам!“ — „Добре — отговорил му господин Микеш, — като не бива да се женя за нея, какво да правя, да взема да се хвърля от петия етаж ли!“ След два месеца господин Карлик дошъл отново при него, тоя път заедно с жена си и двамата единодушно му казали: „Негоднико, вие обезчестихте нашата дъщеря.“ — „Наистина — отговорил им той — аз си позволих да я направя курва, милостива госпожо.“ Тогава господин Карлик започнал напълно излишно да му крещи; нали му бил казал, че не бива да се жени за нея, че няма да му я даде, а студентът много правилно му отговорил, че той наистина няма да се ожени за нея, че когато идвал баща ѝ първия път, не е ставало дума какво може и какво не може да прави с нея. Освен за женитбата за нищо друго не било ставало дума и той, разбира се, си устоял на думата. Те да не се безпокоят, той не я иска, защото е човек с характер, не като някои, които, щом задухал друг вятър, веднага си променяли убежденията, той държал на думата си и щом кажел нещо, това за него ставало закон. Даже и да го преследват, на него му било все едно, защото съвестта му била чиста. Майка му, бог да я прости, и на смъртното си легло го накарала да се закълне, че никога в живота си няма да лъже и той тържествено ѝ обещал. А такава клетва току-така не се нарушава. В семейството му никой никога не бил лъгал и в училище той винаги бил имал отлична бележка по поведение. Ето ви, значи, че много неща могат да станат, въпреки че не бива да стават, и че пътищата могат да бъдат различни, важното е волята ни да бъде единна.