Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Заповядай. Таблетките са от по деветдесет милиграма. Много ли са силни?

Робърт се усмихна.

— Мисля, че по-силни няма. Ще пия по половин таблетка. — Взе шишенцето с червени таблетки от ръката й. — Радвам се, че ми ги намери. Много ти благодаря, Джени. Колко ти дължа?

— Нищо, моля ти се.

Очакваше го. Извади портфейла си.

— Настоявам. Ето ти пет. Стигат ли?

— А, не, пет няма да взема.

Той се приближи до нея, направи жест, сякаш искаше да пусне банкнотата в прибраната й ръка, ръката й се протегна напред, задържа неговата за минута, след това той я отдръпна. Тя срамежливо остави банкнотата на масичката.

— Как ти се сториха Тесърови?

— Мисля, че са много симпатични.

— Винаги се посдърпват, когато Дик си пийне. Харесаха те. И двамата ми го казаха, но когато ти не чуваше.

Робърт не отговори.

— Мога ли да ги доведа у теб някой ден?

— Защо не?

— Няма ли да седнеш?

— Мисля, че трябва да тръгвам. Вечерята бе чудесна.

Баналният му комплимент я зарадва.

— Нова рецепта за приготвяне на телешко месо. Скоро я научих.

Той взе палтото си от кухненския килер.

— Кога ще се видим? — попита тя. — Утре вечер?

Каза го така, сякаш правеше голяма жертва, като не настояваше да се видят следващия ден, събота.

— Джак Нилсън ме покани у тях — отговори той и видя как лицето й посърна. Знаеше какво се върти в главата й — защо не е попитал Нилсънови дали, може да отиде с нея?

— Бих искала да се запозная с тях някой път — каза тя.

— Ще се запознаеш. Някоя вечер ще ги поканя вкъщи. Ще ти се обадя утре, Джени. — Неизвестно защо и как, беше хванал дясната й ръка. Стисна я набързо и се измъкна през вратата.

Следващата седмица Робърт покани Нилсънови на вечеря и Джени приготви агнешко бутче. Вечерта мина добре, Нилсънови харесаха Джени, явно се радваха, че Робърт си е намерил „приятелка“, и беше ясно, че отсега нататък ще го канят на гости с нея. Робърт се държеше малко безразлично с Джени — така се бе държал по време на вечерята с Тесърови, така се държеше и когато двамата бяха сами. Сигурен беше обаче, че влюбените погледи, които Джени му отправяше, са направили на Нилсънови по-силно впечатление от неговото държание и те по всяка вероятност са предположили, че той е не по-малко влюбен в нея. Когато се видя с Джак Нилсън в завода, Робърт даде да се разбере, че между него и Джени няма интимни отношения, и каза, че са се виждали два или три пъти.

Тази седмица Робърт разреши проблема с цилиндровата част и представи чертежите си на мистър Джафи, който насрочи съвещание с инженерите от производството за петък. Бавно, но сигурно авторитетът на Робърт в самолетостроителното предприятие „Лангли“ растеше и той беше убеден, че в скоро време ще получи предложение от най-големия завод на предприятието във Филаделфия. По този начин щеше да избегне по-нататъшни усложнения с Джени просто защото щеше да бъде далеч от нея. Филаделфия беше на два часа път с кола и макар и да не беше изключено да си останат приятели, нямаше да се виждат толкова често. „Приятели“ обаче не беше най-точната дума, що се отнасяше до Джени; Робърт допускаше, че след заминаването му тя ще преживее известен период на самота, съжаление и огорчение и бе напълно възможно да поиска да скъса всякакви отношения с него. Тъй като очакваше всичко това, Робърт започна да се държи още по-предпазливо с нея. Нямаше повече целувки, нямаше докосване на ръце.