Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Не. Ако не беше Мат Каутон, все още щяха да чакат отсам реката, генерале!
Егвийн му обърна гръб.
- Егвийн. - Гавин я хвана за ръката. - Какво говориш? Само защото…
Брин се хвана за главата. След това се отпусна, сякаш краката му изведнъж поддадоха.
- Не знам какво става с мен - прошепна той. - Непрекъснато правя грешки, Майко. Всички уж са поправими и непрекъснато си казвам това. След това правя нова грешка и става все по-трудно да ги поправя.
- Просто сте уморен - каза с болка Гавин и го погледна. - Всички сме уморени.
- Не - промълви Брин. - Не, _не е_ само това. Бил съм уморен и преди. Сегашното е… все едно всичките ми инстинкти са се объркали. Издавам заповедите, а след това виждам дупките в тях, проблемите. Аз…
- Принуда. - Егвийн изстина. - Били сте подложен на Принуда. Нападат Великите ни капитани.
Няколко жени в палатката прегърнаха Извора.
- Но как е възможно това? - възрази Гавин. - Егвийн, имаме Сестри, които следят за преливане в лагера!
- Не знам как е станало - каза Егвийн. - Може да е било вкарано преди месеци, много преди да започне битката. - Обърна се към Заседателките. - Внасям предложение Съветът да освободи Гарет Брин от длъжността командир на армиите ни. Решението е ваше, Заседателки.
- Светлина! - възкликна Юкири. - Ние… Светлина!
- Трябва да се направи - заяви Дезине. - Това е умен ход. Начин да се унищожат армиите ни, без да видим капана. Трябваше да го предвидим… Трябваше да пазим Великите капитани по-добре.
- Светлина! - каза Файсел. - Трябва да известим лорд Мандрагоран и в Такан’дар! Това може да включва и тях… опит да рухнат и четирите ни фронта наведнъж в координирана атака.
- Аз ще се погрижа за това - каза Серин и тръгна към платнищата на изхода. - Засега, съгласна съм с Майката. Брин трябва да бъде освободен.
Другите кимнаха. Не беше официалното гласуване в Съвета, но бе достатъчно. Гарет Брин се смъкна на стола до масата. Горкият човек. Несъмнено беше потресен.
И най-неочаквано се усмихна.
- Генерале? - попита Егвийн.
- Благодаря ви - отрони Брин с облекчение.
- За какво?
- Боях се, че съм си изгубил ума, Майко. Непрекъснато виждах какво съм направил. Оставих хиляди мъже да умрат… но това не бях аз. Не бях аз.
- Егвийн. - Гавин добре прикри болката си. - Армията. Ако Брин е бил _принуден_ да ни води към разгром, трябва веднага да променим командната структура.
- Доведете командирите ми - каза Брин. - Ще предам властта си на тях.
- А ако и те са били покварени? - попита Дезине.
- Съгласна съм - каза Егвийн. - Това мирише на някой от Отстъпниците, може би Могедиен. Лорд Брин, ако вие отпаднете в този бой, тя ще знае, че командирите ви са следващите, които ще поемат командването. Възможно е и техните умове да са объркани като вашите.
Дезине поклати глава.
- На кого можем да се доверим? Всеки проклет мъж или жена, на които възложим командването, може да е претърпял Принудата.
- Може би трябва сами да поведем - каза Файсел. - Покваряването на мъж, който не може да прелива, би трябвало да е по-лесно, отколкото на Сестра, която ще усети преливането и ще забележи жена с дарбата. За нас е по-вероятно да сме чисти.
- Но коя от нас има нужните знания за полевата тактика? - попита Ферейн. - Смятам се за достатъчно начетена да ръководя изпълнението на планове, но да ги съставям?
- Все пак ще сме по-добри от някой, който може да е покварен - каза Файсел.
- Не. - Егвийн се подпря на рамото на Гавин.
- Тогава какво? - попита той.
Егвийн стисна зъби. Тогава какво? Знаеше само за един мъж, комуто можеше да се довери, че не е Принуден, поне от Могедиен. Мъж, който беше неуязвим за сайдар и сайдин.
- Ще трябва да предадем армиите ни под командването на Матрим Каутон - заяви тя. - Дано Светлината бди над нас.
Глава 32
Паяк жълто цвете
Дамане държеше отворена дупка на пода. Дупка, която гледаше към самото бойно поле.
Мат се потърка по брадичката, все още впечатлен, макар да бе използвал тези дупки през последния час, докато противодействаше на капана, заложен от Брин за войските на Егвийн. Беше пратил още сеанчански конни знамена да укрепят двата фланга на бойците му при реката и още дамане, които да се противопоставят на шарайските преливащи и да удържат пороя тролоци, натискащ срещу отбраната.
Разбира се, това все пак не беше толкова добро, колкото ако беше на бойното поле лично. Може би трябваше пак да отиде да се побие малко. Хвърли поглед към Тюон, която седеше на трон - внушителен, десет стъпки висок трон - от едната страна на командното здание, а тя присви очи, сякаш можеше да погледне право в мислите му.