Сага за Австралия

Лейтенант Кинг беше открил, че от хълма, където някога бяха нивичките, чак до нос Хънтър в дъното на Залива на костенурките има на педя под почвата трошлив камък, освен това бе установил, че ако го подпалиш, от него се получава чудесна вар, макар че в началото беше смятал да го използва за иззиждането на огнища и комини.

През декември пристигна „Бдителност“ с още каторжници, така че населението на селището скочи на сто трийсет и двама души, и със заповед от губернатора Филип дажбите да бъдат намалени с една трета, както вече било в Порт Джаксън. За разрастващия се Норфолк вестта не беше чак толкова бедствена. Въпреки че милионите гъсеници бяха опоскали всяко листенце, до което бяха допълзели, реколтата от пшеница, с която бяха засети четирийсет и пет декара, се развиваше чудесно и напоследък не валяха поройни дъждове, които да я съсипят. Царевицата беше избуяла дори още повече, прасетата се множаха бързо, както и патиците, и кокошките, бяха узрели и бананите. Който обичаше риба, имаше предостатъчно и от нея.

С издръжливостта и упорството си Морган се бе превърнал в един от най-привилегированите каторжници, и то не за друго, а защото не създаваше ядове, работеше неуморно и не знаеше що е болест. Затова и му отпуснаха достатъчно от новия камък и от хоросана, за да си иззида прилично огнище с комин. Всички триони работеха с пълна пара — какво повече можеше да иска командващият от началника на секачите? За късмет с „Бдителност“ от Порт Джаксън пристигнаха още триони. Губернаторът Филип предвиждаше да утрои населението на остров Норфолк и беше отсъдил, че Порт Джаксън се нуждае по-малко от триони и ножовки, отколкото островът. Щеше да се убеди колко прав е бил в решението си, щом „Бдителност“ се върнеше, натоварен с първата пратка чудесна чиста вар.

С „Бдителност“ пристигнаха и толкова много жени, че лейтенант Кинг се чудеше каква работа да им намери. Тогава на Ричард му хрумна блестящата, вдъхновена идея да прати шест от тях да точат трионите. Призна си горчиво, че е трябвало да се сети много по-рано. Работата бе подходяща за жени, стига те да притежаваха определен темперамент — вършеше се в седнало положение, на сянка, не беше изтощителна, за нея се искаше изострено внимание, но женорята можеха и да си бъбрят, докато точат. Така на всяка яма на секачи сложиха по една точиларка, която да пробва остриетата — да не са се изтъпили, а също жени, които да смъкват кората на трупите. Така между несемейните току припламваше любов. Но новодошлите каторжнички на бърза ръка разузнаха, че Ричард Морган вече е женен и не си пада по тънката част.