Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Намалените с една трета дажби показваха, че вече две години от Англия не е пристигнал и един-едничък кораб — дългоочакваният товарен платноход „Страж“, който уж трябваше да прекара личните вещи на редниците пехотинци, както и тонове брашно, осолено месо, други хранителни продукти и добитък, така и не се появи — никой не знаеше защо. Всеки божи ден на една от скалите край Порт Джаксън заставаше часови, който вече от година се взираше с мъчително очакване. Все му се привиждаше платно — и кит да избълва струя вода, и вълна да се разплиска, и да се зададе малко бяло облаче. Но платно нямаше и нямаше. Храната, която през май 1789 година „Сириус“ беше докарал от нос Добра надежда, вече беше на привършване, а кораб не идваше и не идваше. Единственият лъч на надежда за губернатора Филип беше остров Норфолк — там все растеше нещичко, друго можеше да бъде хванато, а и нямаше туземци, които да плячкосват.
Както разказваха хората, пристигнали с „Бдителност“, Порт Джаксън бил в окаяно положение — хората били прегладнели до смърт и приличали на живи мощи. Хранели някакви надежди за хълма Роуз и за някои области северно и западно от Порт Джаксън, например за стопанства Тунгаби и Баундъри, в които криво-ляво се раждали зеленчуци, затова пък щели да минат години, докато приберат първата прилична реколта зърно.
След като „Бдителност“ се прибра в Порт Джаксън, натоварен с вар и дървен материал, губернаторът Филип реши, че волю-неволю ще му се наложи да прати „Сириус“ да докара отнякъде храна в големи количества. Чак сега си даде сметка, че нос Добра надежда не е достатъчно многолюден, та да предостави исканото брашно и особено месо, а и добитък. Продаваше излишъците си на холандците и англичаните, хвърлили котва на път за Източна Индия или на връщане от там — сиреч провизии за екипажи с численост от двайсетина до петдесет души. На нос Добра надежда изобщо не му беше по силите да изхрани хиляда, че и повече гърла, пък било то и в продължение само на година — „Сириус“ се беше върнал полупразен.
Налагаше се да ходи чак до Кате, където имаше колкото щеш ориз и пушено месо, да не говорим пък за чая и захарта, които, макар и да не засищаха, все щяха да подсладят поне мъничко участта на каторжниците. Губернаторът се надяваше в Уомпоа, в европейските търговски центрове да закупи и ром.
1790 година започна по-зле и от 1789-а, макар да си бе мислил, че това е невъзможно.
Нощем Филип се питаше дали пък в Англия не се е случило нещо, дали господин Пит не е паднал от власт и кралят е решил да не продължава и занапред с експеримента в Ботаническия залив, забравяйки, че там вече има негови поданици. Неизвестността беше ужасно мъчителна, още повече че месеците се нижеха един след друг, а кошмарите на губернатора продължаваха. По едно време дори му се стори, че точно както Робинзон Крузо, и те са откъснати от целия свят.
Докато „Сириус“ се готвеше за дългото морско пътешествие, „Бдителност“ успя още веднъж да отскочи до остров Норфолк, да откара там още каторжници, с които населението му набъбна на общо сто четирийсет и девет души, и да се върне в Порт Джаксън. После губернаторът реши „Сириус“ (на път за Изтока) и „Бдителност“ да отидат заедно на остров Норфолк и да прехвърлят там още сто и шестнайсет каторжници, шейсет и седем каторжнички, двайсет и осем деца, осем флотски офицери и петдесет и шестима пехотинци. Така населението на острова щеше да скочи на цели четиристотин двайсет и четирима души, сиреч да се утрои в рамките на месец и да се учетвори за четири месеца.
Сдържаният, възпитан дребничък губернатор знаеше и кътните зъби на някои от своите хора, особено на лейтенант Филип Гидли Кинг, служил заедно с него на „Ариадна“ и „Европа“, преди да се включи в пътешествието до Нов Южен Уелс и да се качи на „Сириус“. Всеки път, щом се прибереше в Порт Джаксън, „Бдителност“ носеше и депеши от Кинг, които само засилваха съмненията на негово превъзходителство губернатора, че не бива да оставя Кинг да ръководи население, внезапно умножило се дотолкова, че повечето лица да станат безименни. Кинг си беше патриархално настроен и се бе прехласнал до полуда по сина си, роден му от Ан Инет — да го кръсти Норфолк, моля ви се! Надали нещо показваше по-добре от това име какъв непоправим романтик си е Кинг. А не след дълго остров Норфолк щеше да се превърне в място, с което един романтик не може да излезе на глава, камо ли да управлява.