Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката Дорит отговори:
— Ти смяташ ли да насърчиш мистър Спарклър, Фани?
— Да го насърча ли, мила? — запита сестра й с презрителна усмивка. — Зависи какво подразбираш под насърчение. Не, не смятам да го насърчавам. Но ще го направя мой роб.
Малката Дорит погледна сестра си сериозно и недоумяващо, но това не можа да възпре Фани. Тя махаше със златно-черното си ветрило и потупваше с него сестра си по носа със самочувствие на горда красавица и голяма умница, която се забавлява и закачливо наставлява простоватата си събеседница.
— Ще го разкарвам насам-натам, мила, и ще го накарам да ми върви по гайдата. Ако не накарам и майка му да ми върви по гайдата, няма да е по моя вина.
— Но ти помислила ли си, мила Фани — не се обиждай, мила, сега сме в такова приятно разположение, — помислила ли си как ще завърши всичко това?
— Не мога да кажа, че засега съм се мъчила да го предвидя, мила — отговори Фани с най-голямо безразличие, — всяко нещо по реда си. Такива са намеренията ми. Докато ги развия пред теб, ето ни вече у дома. И младият Спарклър е на вратата и пита кой е в къщи. Разбира се, съвсем случайно!
И наистина младежът стоеше прав в гондолата с визитната си картичка в ръка и се преструваше, че задава въпрос на един от прислужниците. Това стечение на обстоятелствата доведе до непосредственото му представяне на дамите в една поза, която в старо време нямаше да приемат като добро предзнаменование за ухажването му. Гондолиерите на дамите, раздразнени, че ги бе разиграл с преследването си, докараха така ловко тяхната гондола да се сблъска лекичко с тази на мистър Спарклър, че катурнаха този джентълмен като голяма кегла и го накараха да поднесе подметките си на обекта на най-нежните си чувства, докато по-благородните части от анатомията му се мятаха на дъното на гондолата в обятията на един от слугите.
Тъй като обаче мис Фани запита много загрижено дали господинът се е ударил, мистър Спарклър се надигна в много по-добро състояние, отколкото можеше да се очаква, и като се изчерви, продума, заеквайки:
— Ни най-малко.
Мис Фани просто не можеше да си спомни дали го е виждала преди и вече отминаваше с хладно кимане на главата, когато той си каза името. Дори и тогава и беше трудно да си го спомни, докато той не обясни, че имал честта да я види в Мартини. Чак тогава тя си го спомни и изрази надежда, че майка му е добре.
— Благодаря — заекна мистър Спарклър, — необичайно добре е или поне само малко болнава.
— Във Венеция ли е? — запита мис Фани.
— В Рим — отвърна мистър Спарклър. — Тук съм сам, съвсем сам. Дойдох да си оставя лично картичката на мистър Едуърд Дорит. Всъщност и на мистър Дорит. На цялото семейство всъщност.
Като се обърна снизходително към прислугата си, мис Фани запита дали папа и брат й са в къщи. След като й отговориха, че и двамата са си в къщи, мистър Спарклър предложи смирено ръката си на мис Фани. Тя я прие и бе изведена по широкото стълбище от мистър Спарклър, който, ако още вярваше (в което нямаше основание да се съмняваме), че мис Фани не му кроеше никакви номера, доста се мамеше.
Като пристигнаха в разкапаната приемна, където избелелите завеси с тъжен морскозелен цвят бяха така износени и извехтели, че вече можеха да претендират за родство с водораслите, които се влачеха под прозорците или пълзяха по стените и оплакваха пленените си роднини, мис Фани изпрати да повикат баща й и брат й. Докато чакаха появяването им, тя зае красива поза на канапето и довърши победата си над мистър Спарклър с няколко забележки върху Данте, известен на този господин като ексцентричен стар скъперник, който си слага листа на главата и с някаква необяснима цел седи на стол пред катедралата във Флоренция.
Мистър Дорит посрещна гостенина с най-голяма любезност и най-аристократични маниери. Той запита специално за мистър Мърдл. Мистър Спарклър отговори или по-скоро изтръгна от себе си през яката на ризата си откъслечни фрази, че мисис Мърдл, след като използувала до крайна степен вилата си на село и къщата си в Брайтън и тъй като вече било невъзможно, разбираш, да остане в Лондон, когато няма жива душа, и тъй като тази година никак не й се искало да гостува по хорските имения, решила да прекара малко време в Рим, където жена като нея, с пословична красота и у която няма склонност към глупости, не може да не жъне успех. А колкото за мистър Мърдл, така търсен от бизнесмени и тям подобни и такъв дяволски феномен в покупките и банкерството и прочие, щото мистър Спарклър се съмняваше дали паричната система в страната би могла да кара без него, макар че мистър Спарклър трябваше да признае, че понякога тази работа не е по силите му и че ще е добре за него да опита временно да промени напълно обстановката и климата. А колкото за себе си, мистър Спарклър уведоми семейство Дорит, че той ще отиде по свои лични работи, където отидат и те.