Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Сега!
Разнесе се припукване и скърцане на дърво. Камъни, големи колкото фургони, полетяха над стените. Катранът, с който бяха облени, лъщеше на слънцето.
А като достигнаха зенита на полета си, тъкмо преди да се спуснат към врага, елфическите стрелци изпратиха по тях залп от запалени стрели.
Стрелите улучиха камъните точно преди да се разбият в земята.
Изригнаха пламъци и обгърнаха дупките, които Едион бе заповядал да изкопаят в скалата - гнезда на взривните прахове, взети от скъпоценните запаси за огнените копия на Ролф.
Камъните се пръснаха в кълба от огън и скални късове.
Когато димът се разсея, войниците по крепостните стени посрещнаха с триумфални възгласи унищожението. Мястото на сблъсъка бе осеяно с изгорени, смазани и разкъсани на парчета Валги. И шестте катапулта бяха оставили кръгове по овъглената земя.
- Насочете! - изрева Едион.
Воините от Гибелния легион вече бутаха колелата, с които щяха да завъртят катапултите върху дървените им стойки. За броени секунди вече си бяха избрали нови мишени; за броени секунди елфическите благородници вече вдигаха нови покрити с катран камъни от купчината, която Дароу бе трупал седмици наред.
Едион не даде на Морат възможност да се съвземе от удара.
- Стреляйте!
Камъните полетяха, последвани от запалени стрели.
Този път взривовете по бойното поле разтресоха крепостните стени.
Отново прозвучаха ликуващи възгласи и Едион даде сигнал на Гибелния легион и елфическите благородници да не бързат със следващия залп. Да оставят Морат да си мисли, че запасите им са се изчерпали, че са имали само няколко камъка.
Едион се върна при обсадната стълба тъкмо когато първият валгски войник съумя да прехвърли стената.
Някакъв воин от Гибелния легион го уби още преди краката му да докоснат земята.
Едион свали щита от гърба си и вдигна меч тъкмо когато вълната от войници превали стената.
Ала не валгски войник прескочи парапета с нечовешка лекота.
Лицето на младия мъж беше студено като смъртта, черните му очи - блеснали от чудовищен глад.
Около врата му имаше черен нашийник.
Валгски принц.
86
- Съсредоточете се върху стълбата - изръмжа Едион на войниците, отстъпващи от красивия демонски принц, който стъпи върху крепостната стена така, сякаш просто влизаше в стая.
Не носеше броня. Единствено черна туника, вталена по стройното му тяло.
Валгският принц се усмихна.
- Принц Едион - измърка съществото в него, изваждайки меч от тъмната ножница на хълбока си. - Чакахме те.
Едион се хвърли в атака.
Нямаше магия, нямаше нищо, с което да се бори срещу мрачната мощ във вените на принца, но притежаваше скорост. И сила.
Едион финтира с меча си - обикновения си, безименен меч - и принцът замахна със своя. Едион го блъсна странично с щита си.
Изтласка го назад. Не към стълбата, а към мисенианеца, въоръжен с огнено копие...
Мисенианецът падна мъртъв.
Принцът се изсмя и запрати камшик от тъмната си сила към Едион.
Едион се наведе и разпери нагоре щита си. Сякаш той можеше да го предпази от силата на Валга.
Мрак удари метала и пулсациите отекнаха в ръката му.
Ала не последва очакваната болка, изцеждащата живота агония.
Едион мигновено парира, замахвайки нагоре с меча. Валгският принц обаче отскочи встрани.
Демонът погледна с изцъклени очи щита. Сетне и Едион.
Накрая изсъска:
- Елфическо копеле!
Едион не го разбра. Но нямаше време да се замисля, защото се наложи да отблъсне още една атака на тъмната сила с щита.
Парапетът вече бе облян в червена и черна кръв. Щом близкият мисенианец беше мъртъв, другият се намираше при стълбата на Рен...
Валгският принц го заудря отново и отново със силата си.
Едион поемаше всеки удар с щита си и силата на принца отскачаше от метала като пръски вода от камък. След всяко нападение на демона той замахваше с меча си.
Стомана срещаше стомана, мрак се сблъскваше с древен метал. Едион усещаше смътно, че войниците наоколо - както човеци, така и Валги - постепенно спираха сражението, докато двамата с демонския принц се придвижваха с бой по крепостната стена.
Той стъпваше стабилно на краката си, както го беше учил Рое. И Куин, и Кал Локан. Както го бяха учили всичките му наставници и воините, които уважаваше дълбоко. Подготвяйки го точно за този момент, когато дългът го призоваваше да защитава стените на Оринт.
И сега заради тях замахваше с меча, заради тях отблъскваше удар след удар.
Валгският принц съскаше гневно, като че разярен, задето силата му не съумяваше да счупи щита.