Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Падналите вещици от Железни зъби се озоваваха на дъното на реката, притиснати от масивни камъни.
Лизандра извръщаше поглед всеки път, когато довършваше някоя от тях.
А щом откъм крепостните стени долетя пронизителният вой на боен рог, тя подаде отново муцуна над водата. Не сигнал за тревога, а за атака.
Лизандра се гмурна до дъното. После заплува яростно нагоре, размахвайки внушителната си опашка.
Изскочи от обгърнатата от ледени късове вода, описа голяма дъга във въздуха и се заби право в източния фланг на моратската армия.
И сред писъците на ужасените войници се развилия във вихрушка от зъби, нокти и грамадна смъртоносна опашка.
Където стъпеше белият морски дракон, плисваше черна кръв.
А когато войниците овладяха страха си достатъчно, че да заобстрелват със стрели и копия седефените ѝ люспи, подсилени с паякова коприна, Лизандра се завъртя и пак се гмурна в дълбоката река, изчезвайки под леда. Копията пронизваха тюркоазените води, но тя вече се отдалечаваше от брега.
Тялото на морски дракон - е, по-скоро речен дракон - плуваше стремително. Тя го тласкаше до предела на силите му, караше огромните му дробове да се раздуват като гайди.
При следващата извивка на реката Лизандра използва засилката си отново да изскочи на брега.
Съсредоточени в суматохата покрай първото ѝ нападение по-назад в редиците, войниците я забелязаха чак когато им се нахвърли.
Лизандра успя само да надникне към крепостните стени, в които вече се разбиваше черната вълна на вражеската армия. Вдигаха се обсадни стълби и свистяха стрели, придружени от огнени копия. Смогна единствено да ги зърне за секунда, преди да се завърне в ледените дълбини на реката.
Водата отмиваше черната кръв от зъбатата ѝ паст, от опашката и ноктите ѝ, докато сенките на вещиците, воюващи в небето, танцуваха по ледените късове над нея.
И Лизандра продължи да се бие, използвайки плътния лед като щит. Нападаше и се оттегляше във водата, разклащаше източния фланг на врага с всяка атака, принуждаваше войниците да бягат от речния бряг, да се блъскат към центъра на войската.
Постепенно тюркоазените води на Флорин помътняха от синя и черна кръв.
А тя късаше със зъби нови и нови парчета от титаничния звяр, нападнал Оринт.
***
Горещината от огнените копия жареше бузата на Едион, напичаше почти нетърпимо шлема му.
Но беше готов да го понесе, като гледаше как пламъците отблъскваха валгските войници от крепостната стена. Враговете, повалени от стрели, светкавично биваха замествани от нови.
Ала по местата, поразени от огнените копия, оставаха само обгорена пръст и разтопени брони. Върховните оръжия обаче не бяха достатъчно.
Над крепостните стени и далеч напред воюваха Железни зъби и крочанките.
Сблъсъкът им беше толкова кръвожаден, толкова мълниеносно се развиваше, че кръвта им образуваше синкава мъгла в небето.
Едион още не можеше да прецени кой надвива за момента. Там, където Тринайсетте се врязваха сред черната войска, Железни зъби и уивърните им политаха към земята, премазвайки валгските войници под себе си.
По крепостните стени се издигаха нови и нови железни обсадни стълби. Огнените копия запращаха покатерилите се войници на земята като овъглени трупове. Но други Валги плъзваха нагоре, неустрашими дори пред огнената смърт.
Едион препускаше от стълба на стълба, зареждайки стрела след стрела в лъка си, и обстрелваше войниците, изкачили се по стъпалата им. Чисти изстрели в пролуките на тъмните им брони.
Стрелците край него вършеха същото, а воините от Гибелния легион заемаха бойни позиции отзад, готови да посрещнат първите нападатели, преодолели стената.
Край градските порти бумтяха огньове. Едион бе изпратил много от мисенианците при двете порти към Оринт, най-уязвимите точки по крепостната стена.
Фактът, че пламъците горяха неспирно, му говореше достатъчно: именно там бе съсредоточила силите си моратската армия.
Заповедта на Ролф да не пилеят огъня подтикна стомаха му да се свие, но Едион насочи вниманието си към близката обсадна стълба. Лъкът му изсвистя и поредният войник полетя към земята. Последван от друг.
Надолу по стената Рен бе поел следващата обсадна стълба и лъкът му пееше същата песен.
Едион се позволи да надникне към армията отпред. Беше се струпала неимоверно близо до крепостните стени.
Ето защо отстъпи назад, привиквайки друг стрелец на свое място, и вдигна меча си, за да подаде сигнал на воините от Гибелния легион по катапултите, на елфическите благородници и стрелците край тях.