Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Те не се усмихнаха, но свирепите им лица говореха достатъчно.
Манон се извърна към Тление.
- Наистина ли ще се биеш?
Тление кимна без нотка на колебание.
- Преди петстотин години майка ми избрала бъдещето на кралския род пред това да се бие рамо до рамо с любимите си хора. И въпреки че никога не съжали за избора си, това бреме я смазваше цял живот. Предаде го и на мен. - Старицата махна към Бронуен, сетне и към Астерин. - Зад всяка от нас днес стои невидима закрилница.
Златисточерните очи на Астерин поомекнаха.
- Да - потвърди кратко Втората на Манон, поставяйки ръка на корема си.
Не заради противната дума, издълбана там, заради зверството, което бе преживяла.
А заради мъртвородената вещица, изхвърлена от бабата на Манон в огъня, преди Астерин да я прегърне дори.
Заради ловеца, когото Астерин бе обичала, както никоя вещица от Железни зъби не бе обичала човек, и при когото така и не се бе завърнала от срам и страх. Ловецът, който не беше спрял да я чака дори на старини.
Манон знаеше, че днес Втората ѝ щеше да воюва заради тях, заради загубеното си семейство. За да не се случва повече на никого.
Манон от своя страна щеше да се бори за същото.
- След цели петстотин години най-накрая сме на прага ѝ - каза Гленис с нетрепващ, но някак отнесен глас, сякаш потънала в дълбините на спомените си. Изгряващото слънце вече къпеше белите стени на Оринт в злато. - Последната битка на крочанките.
И като че думите ѝ послужиха за сигнал, защото Бронуен надигна рога на Телин Ванора и го наду.
***
Повечето вярваха, че река Флорин извира от Еленови рога, преминава покрай западната граница на Оринт и оттам се спуска през низината.
Ала повечето не знаеха, че древният елфически крал бе построил мъдро града си, изкопавайки канали и подземни корита, разнасящи прясната планинска вода из цялата му територия. Чак до двореца.
Лизандра разпери нависоко факлата и надникна в един от подземните канали, чиято вода течеше, образувайки малки въртопчета в каменния тунел, който я извеждаше от стените на града. Като проговори на придружаващите я воини от Гибелния легион, дъхът ѝ се заусуква на бели облачета пред нея.
- Заключете решетката, щом изляза.
Някой изхъмка утвърдително.
Лизандра стрелна смръщено масивната желязна порта през подземната река. Металните решетки бяха дебели колкото ръката ѝ. Лорд Муртауг бе предложил този маршрут за нападение, оказвайки се по-запознат с водоносната система под града и двореца, отколкото дори Едион бе предполагал.
Лизандра се приготви за сблъсъка със студената вода. Всъщност повече от студена...
Но Моратската армия вече напредваше към крепостните стени и ако тя не заемеше позицията си скоро, вероятно щеше да е твърде късно за всичко.
- Дано боговете да са с теб! - обади се един воин от Гибелния легион.
Лизандра му се усмихна напрегнато.
- И с вас.
Не си даде време да размисли. Просто стори крачка отвъд каменния ръб.
Бездънните води я погълнаха бързо. Студът изтръгна въздуха от дробовете ѝ, но тя вече се преобразяваше; топла светлина изпълваше тялото ѝ, докато костите ѝ се изкривяваха, докато кожата ѝ изчезваше. Магията ѝ пулсираше, изцеждаше се стремглаво заради усилието, което изискваше трансформацията, но всичко сякаш приключи за секунда.
Воините възкликнаха глухо над водната повърхност. От страхопочитание или само страх - не я интересуваше.
Показа глава колкото да си поеме дъх, и отново се потопи. Мътната, тъмна вода беше толкова ледена, че хапеше безмилостно дори това тяло, ала тя заплува по течението, което я изведе от древния тунел.
И я прекара под стените на града. А оттам - в още по-студените води на Флорин. Дебели плочи лед се носеха по повърхността, скривайки я от очите на врага.
Тя заплува по реката, докато не достигна източния фланг на моратската армия, и зачака уговорения сигнал.
***
Крочанките излетяха в небето и обгърнаха като червена вълна града и крепостните стени.
Застанал в южната част на стената заедно с Рен, Едион килна глава назад, наблюдавайки полета им над равнината.
- Вярваш ли, че са способни да се преборят с такъв отряд?
Рен кимна към прииждащото море от Железни зъби и уивърни.
- Нямаме друг избор, освен да се надяваме на това - отвърна Едион, сваляйки лъка от гърба си.
Рен последва примера му и стрелците надолу по стената го приеха за сигнал да приготвят своите.
Разпръснатите между тях мисенианци подпряха металните конструкции на огнените копия върху стената.
Морат настъпваше. Вече нямаше какво да ги забави, да ги изненада. Битката бе неизбежна.