Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Едион надникна към виещата се снага на Флорин, покрита с блеснали под утринното слънце ледове. И опита да потисне страха, обзел сърцето му. Бяха твърде отчаяни, твърде малко в сравнение с вражеското пълчище, за да откаже на Лизандра мисията, която бе поела днес.
Той погледна през рамо. Воините от Гибелния легион бяха опрели катапултите в назъбения парапет, а елфическите благородници се подготвяха да вдигнат с изцедените си магически сили огромните речни камъни, с които щяха да обстрелват врага. Елфическите стрелци по крепостната стена чакаха сигнал.
Едион зареди стрела в лъка си и обтегна тетивата.
Войниците по стената обтегнаха своите като един.
- Да превърнем днешната битка в достойна за песен - каза той.
85
Манон и Тринайсетте се изстреляха в небесата, докато крочанската армия вече се носеше под тях като червена вълна към черното море отпред.
И принудиха легиона на Железни зъби да избира между древните си врагове и новите.
Манон искаше да ги подложи на подобно изпитание. За да прецени колко вещици от Железни зъби щяха да се придържат към заповедта да атакуват големия крочански отряд, както и колко щяха да се отцепят от легиона си, изкушени да воюват с Тринайсетте. Изпитание дори за матроните и наследниците, предвождащи армията - дали щяха да паднат в капана ѝ? Да разделят силите си, или да продължат масовото нападение срещу крочанките?
Манон и Тринайсетте се издигаха все по-нависоко и по-нависоко, докато двете войски се приближаваха една към друга.
Крочанките летяха непоколебимо, насочили лъскави мечове към връхлитащите уивърни.
Железни зъби не бяха обучени за бой с врагове, способни да отвърнат на удара. Летящи врагове, по-дребни и пъргави от тях самите, инструктирани да атакуват слабото място на легиона: ездачките. Така беше целта на крочанките - да повалят ездачките, а не зверовете им.
Но първо трябваше да се промъкнат покрай смъртоносните челюсти и опашките с отровни шипове. Ала дори да намереха начин да заобикалят уивърните, оставаше опасността от вражеските стрели и опитните воини върху зверовете. Нямаше да е лесно, нито бързо.
Тринайсетте се издигнаха толкова високо, че въздухът стана осезаемо разреден. Толкова нависоко, че Манон съзираше най-задната редица на легиона, където летеше страховитият, гигантски уивърн на Искра Жълтонога.
Това щеше да е най-сериозното ѝ и неизбежно предизвикателство в боя. И беше убедена, че въпреки разстоянието помежду им, Искра също я е набелязала за своя мишена.
Петра не се мяркаше никъде. Нямаше ги и другите две матрони. Манон не знаеше коя е новата Върховна вещица на Жълтоногите, заела мястото на убитата старица. Не че я интересуваше. Може би баба ѝ ги беше убедила да не повишават Искра или някоя друга вещица - само и само да разчисти пътя за собственото си издигане.
На Манон вече започваше да ѝ се вие свят от чудовищната височина, когато петдесетина уивърна се отцепиха от вражеската войска. И се устремиха нагоре към тях. Алчни за славата и лаврите, които щеше да им донесе поражението на Тринайсетте.
Манон се усмихна.
Двете армии се сблъскаха.
Тя въздъхна дълбоко и дръпна поводите на Абраксос.
Безпощадният ѝ уивърн разпери широко криле, предприе остър вираж и се спусна надолу.
Светът се кривна на една страна, докато летяха надолу, надолу, надолу, следвани от Тринайсетте. Отрядът им раздираше облаците високо над воюващите армии, а дворецът и градът се проясняваха с бясна скорост.
А когато групата отцепнички от Железни зъби ги доближиха достатъчно, че Манон да ги разпознае като Жълтоноги и Синьокръвни, Абраксос направи рязък завой и един въздушен поток го изстреля право към тях.
Тринайсетте се подредиха във въздушна формация зад нея и заедно разбиха като таран отряда на Железни зъби.
Лъкът на Манон пееше, изстрелвайки стрела след стрела.
Когато плисна първата струя синя кръв, една част от нея сякаш се пропука.
Въпреки това продължи да стреля. А Абраксос продължи да лети, разкъсвайки криле и гърла с опашката и зъбите си.
Легендарната битка започваше.
***
Грохотът от маршируващи нозе отекваше покрай Лизандра дори в реката.
Никой не забелязваше голямата бяла муцуна, която от време на време се подаваше над ледените късове да си поеме дъх. Небето притъмняваше, запълнено с воюващи уивърни и крочанки.
Във водата често се строполяваха тела - на вещици и от двете войски.
Все още живите крочанки, мятащи се в реката, Лизандра пренасяше тайно до брега. Никоя не ѝ задаваше въпроси, пък и тя не се задържаше дотолкова, за да я разпитват коя е.