Приключенията на Казанова

— Кажете ми поне, уважаема госпожо, дали капитанът е ваш съпруг или ваш баща?

— Нито едното, нито другото! — отговори ми тя, смеейки се.

Задоволих се с това, тъй като поначало нямах нужда да зная повече. Добрият стар господин беше заспал; когато се събуди, аз им пожелах лека нощ и си легнах със сърце, пълно с любов и глава, пълна с планове. Виждах, че всичко взимаше най-благоприятния обрат и бях убеден, че щях да имам успех, защото бях на двадесет и три години, притежавах злато, най-блестящо здраве и много смелост. Приключението ми изглеждаше още по-привлекателно, понеже след три или четири дни трябваше да видя резултата.

На следната сутрин много рано отидох при притежателя на колата, граф Дандини; по пътя минах покрай магазина на един златар и купих две гривни от венецианска златна верижка, всяка по пет лакти дълга и с рядка изисканост. Те трябваше да послужат за подарък, който определях за Дженовефа.

Граф Дандини ме позна щом ме видя. Той ме беше виждал в Парма у неговия баща, който тогава, по време на моето студентство преподаваше пандектит156. Купих от него колата при условие, че ще ми я изпрати към един часа следобед по своя седлар.

Дженовефа беше извън себе си от радост, когато й подарих гривните: в цяла Чезена нямаше момиче, което да има по-красиви.

С този подарък аз успокоих съвестта си, защото с него заплащах четворно разходите, които може би бях причинил на баща й чрез моя десет или дванадесетдневен престой. Впрочем тези гривни не бяха най-важният подарък, който правех на семейството й. Накарах бащата да се закълне, че ще ме чака и че няма да се залавя с мними магьосници, за да извади съкровището, даже да изминат и десет години, без да ме види или да чуе за мене.

— Защото — казах му аз — след договора, който сключих със земните духове, които пазят съкровището, то ще потъне на двойна дълбочина: това значи на една дълбочина от тридесет и пет разтега и тогава бих имал десет пъти повече работа, отколкото сега, за да го извадя на повърхността. Не мога да ви съобщя момента, в който ще се завърна отново, понеже той е в зависимост от редица комбинации, на които не съм господар. Но си спомняйте за твърдото ни споразумение, че съкровището ви ще бъде извадено само от мене!

Съпроводих тези съвети с проклятия, които го заплашиха със загиване на цялото му семейство, ако не удържи клетвата си. По този начин поправих отново всичко: вместо да измамя добрия човек, станах негов благодетел, като го предпазих от измамници, които биха хвърлили око не толкова на дъщеря му, колкото на талерите му. Не го видях вече никога и вероятно отдавна е умрял, но според впечатлението, което смятам, че съм му направил, наследниците му сигурно и днес още ме очакват, защото името Фаруси трябва да е останало безсмъртно в тази къща.