![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Тя свали ръка, хвърли се по лице и покри глава. Можеше да си представи как надигат чука, за да ударят тръбата, която вървеше под целия Външен кръг до внимателно подредените и свързани срещу лявата страна на портата морантски муниции. Там заостреният й край щеше да удари поставено между четири жила острие. Последващият взрив…
Ударната вълна й изкара въздуха. Заглъхналите й уши не възприеха гръмовния трясък на мунициите. Главата й се изпълни с неописуем рев. Ситни камъчета посипаха гърба й. Тя запримигва, разтърси глава и се изправи. Димът закриваше вратите. Във Външния кръг, засипаните от трошляка мъже и жени се съвземаха. Откъм пушека се олюляваха хора с ужасни рани и стомахът на Фурията се разбунтува. Знаеше, че не всички са били достатъчно далеч, но все пак повечето са били — или така си казваше. Близките постройки горяха и бяха в развалини. А през дима претърча нещо. Не можеше да е сигурна — твърде бързо бе. Просто зърване на белота — ала огромна, гладка и ужасяващо подвижна. После си отиде.
Смъкна се до парапета. Стана. Сега и тя бе отговорна за Проклятието на Кюон. Кръвта, която щеше да се пролее от тази нощ насетне, щеше да достигне и нея. Тя закри лице и я разтърсиха страшни ридания.
Ударът от взрива уплаши коня на Ток, той пристъпи в някакво заграждение, оплете се във въжета и кутии, препъна се и падна. Ток се удари лошо в калдъръмения път и си изкара дъха. Блъсканицата около него се доближи и някакви ръце го повдигнаха. Виковете и писъците продължиха, но вече удвоени от взрива. Всички питаха какво е станало. Ток не им обърна внимание. Запъти се към мястото, където конят му цвилеше със счупен крак сред натрошените дъски на заграждението. Извади меча си — горкото животно бе едно от любимите му, но не можеше да го остави така.
Още щом ударът от взрива го достигна, той разбра какво е станало. Взривили бяха външната порта. Свирепата премерена жестокост на замисъла му внуши страх. Анфилада14. Бяха ги привлекли тук и ги бяха заклещили между високите стени. Смъртта ги преследваше. Към зазоряване Външният кръг щеше да бъде една нескончаема кланица, докато Риландарас насищаше близо вековна жажда за кръв. Трябваше да отиде при Чос. Вдигна високо меча си с две ръце и го завъртя.
Взе лъка, стегна се и извика:
— Влизайте зад вратите и се укрийте. Защитавайте се.
Войниците го изгледаха и молбата в очите им захапа съвестта му. Искаше да изрече успокояващи слова, ала нямаше такива. Най-отчаяните от мъжете и жените дори не си направиха труда да го гледат в очакване на нареждания. Той се напрегна, опря единия край на извития си лък на камъните, отпусна цялата си тежест върху него и го натегна с едно бързо движение.
— Строй се в каре за отстъпление с бой. Дълги копия, къси копия, бойни брадви — всичко, което можете да откриете навън. Стрелците с арбалет и лък навътре.
Една жена от гражданите изкрещя към него:
— Ами ние!
— Отведете тези хора от улицата!
Един застанал наблизо войник — с лейтенантска гривна на ръката — отдаде чест.
— Чухте началника! Действайте. Строй се!
— Бавно отстъпление, лейтенант — повтори Ток. — Трябва да открия военачалника.
— Слушам, господине. Нека Опонн бъде с вас, господине.
Ток върна поздрава на човека и затича по улицата.
Горящите сгради близо до стената на Вътрешния кръг осветяваха нощта. Ток се натъкна на войници, които набързо издигаха прегради на главната улица. Замалко да им нареди да оставят това, но реши да не увеличава объркването и хаоса на нощта. И все пак работата беше безнадеждна — звярът лесно щеше да заобиколи всяка подобна позиция. Войниците го насочиха към покрива на някаква оцеляла тухлена складова постройка. Там той намери Чос, заобиколен от щаба си.
— Да благодарим на Беру! — прогърмя едрият мъж, щом го видя. — Какво става, в името на Окования? При мен пристигат всевъзможни невероятни съобщения.
— Риландарас се е завърнал, вън от всяко съмнение. А ние сме приклещени тук с него.
Ужасеният поглед на Чос бе най-лошото, видяно от Ток тази нощ. Вятърът, подсилен от всички огньове, събори огромната грива на пълководеца върху лицето му. Той плюна на покрива.
— Така и разправяха. Е, Ток, това е положението.
Той погледна към видимите от мястото му участъци от стената, вдиша дълбоко, задържа дъха си и го изпусна с въздишка на дълбоко съжаление.
14
Анфилада — военна тактика, при която стрелбата по дадена позиция/подразделение е по най-дългата ос, например откъм фланга. Популярна още като фланкиращ огън. — Б.р.