Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Фурията откри Сторо при една кула близо до портата на Вътрешния кръг.

— Оттеглят се към Портата на зората — съобщи му тя. — Прекратяват нападението.

Той стисна в шепа плат от туниката си и обърса лице.

— Изглежда. Не могат да се бият с него и с нас едновременно.

— Какво смяташ, че ще направят?

— Ще се оттеглят. Ще се прегрупират, за да посрещнат Ласийн. Ще се изнесат от равнините с най-голямата възможна бързина.

Викове и огньове на портата на Вътрешния кръг привлякоха вниманието на Фурията. Тя надзърна и видя, че тук пристъпът продължава. Лъкометци зад щитове и сред развалините на близките постройки си разменяха изстрели с техните арбалетчици. По улицата посред мъртвите тела лежаха и строшени като сламки стълби, а някои горяха.

— Какво става там?

— Спазват приличието. Пуснали са сапьори срещу портите — безполезно е.

— Защо? Копаят ли?

— Да. Само че основите достигат твърде дълбоко. Знаеш го.

Гърдите на Фурията се свиха от растящия в нея ужас.

— Това не ми харесва, Сторо. Нека ги очистим.

— Колкото можем по-бързо.

Той се обърна към вестоносеца.

— Кажи им да донесат още камъни.

— Слушам.

Сторо свали шлема си, въздъхна изтощено и очевидно с облекчение.

— Мислех, че те наистина…

Взрив залюля земята под тях и събори и двамата. Фурията си удари главата в каменния под.

— Гуглата да ни е на помощ! — простена Сторо.

И двамата скокнаха на източния свод. Фурията се стискаше за главата и гонеше събиращата се в крайчеца на зрението й тъмнина. Дим и прах закриваха вратата, ала от силата на изригването Фурията разбра, че е разбита. Очите на Сторо срещнаха нейните. Краката й се подкосиха и той бързо се протегна, за да я подкрепи. Хвана главата й с длани, а после дръпна изцапаната си с кръв ръка. Фурията опита да изрече това, което вече бе разбрала, но нямаше нужда — тя го видя в потресения поглед на Сторо.

Сега Риландарас беше тяхното проклятие.