Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Зад тях останаха две денонощия непрекъсната езда – в спомените останаха само свиренето на вятъра и уморените гневни викове на десетниците. Фолко едва се държеше в седлото. Цялото му тяло мъчително пулсираше от болка, но затова пък пред тях беше Исен. Те успяха. Там, отзад, ариергард от отчаяно смели луди глави беше влязъл в битка с приближаващите се предни полкове на Олмеровите войски и Фолко знаеше, че от всички доброволци, излезли на това обещаващо почти сигурна смърт дело, кралят беше избрал само сираци или онези, които не бяха единствени синове в семейството... Местата бяха слабо познати на хобита – от похода им с Торин и Дребосъка към Исенгард. Зад реката се виждаше търговският град, където някога приятелите се бяха запознали с Хяриди и Фарнак. Пристанището бе останало същото, само търговските кораби бяха изчезнали. На рейда самотно се люлееха няколко рохански бойни ладии.

Някои от роханците предполагаха, че значителна част от войската ще заседне в Шлемово усое, но кралят, макар и да определи за отбраната му голям отряд, готвеше главните сили на опълчението за открита битка.

Един след друг полковете преминаваха на западния бряг. Исен бе далеч от Андуин, но затова пък имаше толкова стръмни брегове, че извън прокарания път трябваше да се катерят отвесни склонове. Естествените препятствия се допълваха от направени ръчно: кралят заповяда да начупят всички стари постройки в търговското селище, всички плевници и колиби и от събраните трупи да направят стобори на най-опасните участъци.

- Пак се надяват не на мечове, а на стени – промърмори Торин, когато привечер загражденията бяха завършени.

- А на какво предлагаш да се надяват? – едва шавайки езика си от умора отвърна Малкото джудже. – За помощ от Арнор, чух, че било пратено известие, но кога ще дойде тази помощ? А в Гондор няма промени, казват. – Строри бързо беше намерил голямо брой нови приятели и затова беше тъпкан с най-последните новини. – Етчелион, твърдят, задържал Олмеровата войска в Итилиен и Арнориен, но на юг... Разправят, че харадримите са излезли при Порос. Южен Гондор е оставен.

- Не може да бъде! – хвана се за главата Атлис.

- А защо... с такъв командир на южната гондорска армия благодари на Манве, че харадримите не са стигнали до Лосарнах! – измърмори Торин. – Каква ти гондорска помощ... Минас-Тирит поне да опазят.

Атлис скръцна със зъби и се извърна.

Влачеше се нощта, в лагера на роханците никой не спеше. Дори Дребосъка и Торин неспокойно се въртяха в постелките, през цялото време ставайки, сядайки до огъня и пушейки коя ли вече подред лула. От противоположния бряг се върнаха разузнавачите. Войските на Олмер настъпваха, без да спират, от целия изпратен напред отряд за охрана се върнаха едва няколко души...