Зовът на барабана [bg]

— Я чакайте малко. — Силата и студът в гласа ѝ я изненадаха. — Не те знам коя си и не знам какво се е случило между теб и баща ми, но…

— Аз съм Лери Макензи и твоят баща се ожени за мен преди четири години под фалшив претекст! — Гневът на Лери не беше изчезнал, но като че бе намалял. Лицето ѝ беше изопнато, но тя не крещеше, а червеното на меките ѝ бузи избледняваше.

Бриана си пое дълбоко дъх в опит да запази спокойствие.

— Но ако сега майка ми е с него…

— Той ме изостави.

Думите бяха изречени безстрастно, но паднаха тежки като камъни във вода, създавайки безкрайни вълни от болка и предателство. Младия Джейми бе отворил уста да заговори и я затвори, вгледан в Лери.

— Каза, че вече не можел да понася повече — да живее в една къща с мен, да споделя леглото ми. — Тя говореше спокойно, сякаш рецитираше нещо наизуст, очите ѝ още бяха втренчени в празното пространство, където бяха лежали перлите.

— Затова си тръгна. А после се върна — с вещицата. Завираше ми я в лицето; лягаше с нея под носа ми. — Бавно тя вдигна очи към Бриана, като се вгледа в нея напрегнато, после кимна.

— Тя беше — каза с убеденост и някак зловещо спокойствие. — Тя го омагьоса още щом дойде в Леох… И ме направи невидима. От деня, в който тя дойде, той вече не можеше да ме види.

Бриана усети лека тръпка по гърба си въпреки огъня в камината.

— И после тя си отиде. Казваха, че е мъртва. Убита във Въстанието. А той се прибра от Англия, най-сетне свободен. — Тя поклати много леко глава; очите ѝ още се взираха в лицето на Бриана, но тя знаеше, че Лери вече не я вижда.

— Но тя не беше мъртва — рече тихо Лери. — И той не беше свободен. Знаех го; винаги съм го знаела. Не можеш да убиеш вещица със стомана — трябва да я изгориш. — Светлосините очи на Лери се извърнаха към Джени.

— Ти я видя… на сватбата ми. Стоеше там, между него и мен. Видя я, не отричай. Чух го по-късно, когато го каза на Мейзри, гадателката. Трябваше да ми кажеш още тогава. — Не беше точно укор, по-скоро заявление.

Лицето на Джени пак пребледня, скосените сини очи потъмняха от нещо — вероятно от страх. Тя облиза устни и понечи да отговори, но Лери погледна към Иън.

— А ти най-добре внимавай, Иън Мъри — звучеше съвсем делово. Кимна към Бриана. — Виж я добре. Редно ли е жена да е такава? По-висока от мъжете, облечена като мъж, с длани като чинии, които могат да ти прекършат шията.

Иън не отговори, но на издълженото му лице се четеше тревога. Младия Джейми сви юмруци и стисна зъби. Лери видя това и в ъгълчетата на устата ѝ потрепна усмивка.

— Тя е дете на вещица. И вие го знаете! — Огледа предизвикателно всички в стаята. — Щяха да изгорят майка ѝ в Крейнсмюир, ако не беше омагьосала и Джейми Фрейзър. Да, много внимавайте какво пускате в къщата си!