Зовът на барабана [bg]

— О, Боже! — рече тя тихо. — О, Боже! — Бриана се усмихна колебливо, кимна на леля си — приятелка на майка ѝ и единствена сестра на баща ѝ. О, моля те — помисли си, внезапно задушена от неочакван и силен копнеж. — Моля те, харесай ме, зарадвай се, че съм тук!

Младия Джейми се поклони на майка си усмихнат.

— Мамо, имам честта да ти представя…

— Джейми Фрейзър! Знаех си, че се е върнал — казах ти, Джени Мъри!

Гласът изкънтя от дъното на коридора писклив и обвинителен. Бриана погледна стреснато и видя една жена да излиза от сенките, наежена от възмущение.

— Еймъс Кетрик ми каза, че видял брат ти да язди близо до Балриган! Но не, ти не вярваше, нали, Джени — изкара мен глупачка, а Еймъс сляп, Джейми бил в Америка! И двамата сте лъжци, и ти, и Иън, като се опитвате да защитавате гадния страхливец! Хобарт! — извика тя и се обърна назад. — Хобарт! Ела веднага!

— Тихо! — сряза я Джени. — Ти наистина си глупачка, Лери! — Дръпна жената за ръката и я обърна напред. — А колкото до слепотата, ами виж я! Толкова ли не можеш да различиш възрастен мъж от девойче с бричове, за бога? — Не откъсваше поглед от Бриана, очите ѝ блестяха.

— Девойче?

Другата жена се обърна и се смръщи късогледо към Бриана. После примигна веднъж и гневът изчезна от лицето ѝ, заменен от изненада. Тя ахна и се прекръсти.

— Пресвета Дево! Коя си ти, за бога?

Бриана пое дълбоко дъх, погледна едната, после другата жена и отговори, като се стараеше да овладява гласа си:

— Аз съм Бриана. Дъщеря на Джейми Фрейзър.

И двете се ококориха. Жената на име Лери бавно се зачерви и като че ли се изду, отвори и затвори уста в безплоден опит да намери думи.

Джени обаче пристъпи напред, хвана Бриана за ръцете и се вгледа в лицето ѝ. Лека розовина разцъфна на бузите ѝ и внезапно я подмлади.

— На Джейми? Наистина ли си дъщеря на Джейми? — Стисна ръцете ѝ между своите.

— Майка ми така казва.

Бриана усети ответната усмивка на собственото си лице. Ръцете на Джени бяха хладни, но Бриана все пак почувства топлата вълна, която се разля от тях към гърдите ѝ. Усети слаб аромат на сладкиш от роклята на Джени и на нещо друго, по-землисто и остро, вероятно миризма на овча вълна.

— Така ли? — Лери бе възвърнала гласа и самообладанието си. Пристъпи напред и присви очи: — Джейми Фрейзър ти е баща, така ли? И коя тогаз ще е майка ти?

Бриана се скова.

— Съпругата му. Коя друга?

Лери отметна глава назад и се засмя. Не особено приятно.

— Коя друга ли? — повтори тя. — Ами коя друга наистина, момиче! И коя точно съпруга е тя, а?

Бриана усети как кръвта се оттегли от лицето ѝ и ръцете ѝ се сковаха в ръцете на Джени, когато я заля вълната на осъзнаването. Каква глупачка беше, пълна глупачка. Бяха минали двайсет години! Разбира се, че се е оженил отново. Разбира се. Колкото и да е обичал майка ѝ.