![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Умолявам те, не се тревожи заради това. Черните мечки тук се пазят от хората и не припарват дори до сам човек. Освен това къщата ми е здраво построена и съм забранил на Иън да се отдалечава след залез, освен ако не е добре въоръжен.
А що се отнася до въоръжението — вече сме много по-добре. Фъргъс донесе от Хай Пойнт хубава пушка от новите и няколко отлични ножа.
Донесе и голямо котле, която придобивка отпразнувахме с вкусна яхния от еленско месо, див лук от гората, боб и домати, изсушени през лятото. Все още никой не е умрял, нито пострадал от тази яхния, така че Клеър се оказа права — доматите не са отровни.
21 септември, сряда
Мечката пак дойде. Намерих големи следи по прекопаната градина на Клеър. Звярът сега се угоява за зимния си сън и сигурно се опитва да изрови някакви грудки в пръстта.
Преместих свинята в килера, защото скоро ще се опраси. И Клеър, и свинята са много недоволни от това, но животното е ценно, взех го за цели три паунда от господин Килиън.
Четирима индианци дойдоха днес. Те са от племето тускарора. Вече съм ги срещал при различни случаи и ги смятам за много дружелюбни.
Диваците изразиха желание да уловят въпросната мечка и аз им подарих малко тютюн и нож, от което останаха доволни.
Седяха под стрехите на къщата почти цялата сутрин, пушиха и говориха, а после, по обед, тръгнаха на лов. Попитах ги дали няма да е по-добре, щом мечката така харесва нашия чифлик, да се скрият някъде наблизо и да чакат завръщането ѝ.
Те отвърнаха — с възможно най-любезното снизхождение, — че изпражненията ѝ показват, без никакво съмнение, че е напуснала района и е тръгнала някъде на запад.
Не исках да споря с такива опитни ловци, затова им пожелах късмет и се сбогувахме. Не можех да ги придружа, защото имах спешни задачи тук, но Иън и Роло тръгнаха с тях, както са правили и преди.
Аз заредих новата си пушка и я оставих да ми е подръка, ако нашите приятели са сбъркали относно намеренията на мечката.
22 септември, четвъртък
Снощи се събудих от ужасен шум. Силно дращене, което кънтеше през дървените трупи на стената, придружено от удари и вой, които ме накараха да скоча от леглото, убеден, че къщата ще падне върху главите ни.
Свинята, усетила близостта на врага, излетя от вратата на килера (която, трябва да призная, е доста паянтова) и се укри под леглото ни, пищейки оглушително. Аз вече разбрах, че мечката се е върнала, грабнах новата си пушка и изтичах навън.
Беше лунна нощ, макар и малко мъглива, и ясно видях черния силует на врага си, който се беше вдигнал на задните си крака и бе висок почти колкото мен. Стори ми се (сигурно от страх) три пъти по-широк и не много далече.
Стрелях, тя падна на четири крака и хукна с невероятна скорост към близката гора, като изчезна, преди да съм успял да стрелям отново.
На дневна светлина претърсих земята за следи от кръв и не намерих, затова не знам дали съм я уцелил. Тази страна на къщата е украсена с дълги драскотини, сякаш оставени от длето или брадва, чак до бялото на дървото.
Оттогава имаме известни трудности с убеждаването на свинята (тя е бяла свиня, с огромни размери, много упорит нрав и големи зъби) да излезе изпод леглото ни и да се върне в килера. Не щеше, но накрая я убедихме, като насипахме пътечка зърно по пода и аз я подкарвах отзад с дебела метла.
26 септември, понеделник
Иън и индианците се върнаха, без да открият плячката си в гората. Показах им драскотините по къщата, а те така се развълнуваха и забърбориха толкова бързо, че нищо не разбрах.
Един от мъжете свали голям зъб от огърлицата си и ми го подаде много тържествено, като каза, че по него духът на мечката щял да ме разпознае и зъбът ще ме пази. Приех този подарък най-сериозно и се наложи и аз да им подаря нещо — парче медена пита.
Извиках Клеър да донесе питата и тя веднага забеляза, че един от гостите ни не е добре, кашляше и изглеждаше разсеян. Клеър каза, че бил и зачервен от треска, макар че на мен не ми се струваше така. Беше твърде болен, за да продължи с индианците, затова го сложихме на един сламеник в хамбара.
Свинята крайно неудобно се опраси в килера. Има десетина прасенца, всички здрави и с голям апетит, за което благодаря на Бога. Нашият апетит обаче трудно се задоволява напоследък поради яростните атаки на свинята към всеки, който отвори вратата на килера. Тя ръмжи и трака яростно със зъби. Получих само едно яйце за вечеря и ме уведомиха, че няма да има повече, докато не намеря разрешение на тази ситуация.