Зовът на барабана [bg]

Голямата роза, която надвисваше над вратата, имаше нови листа, стотици малки зелени пъпчици. Бриана я погледна, докато следваше Младия Джейми и зърна надписа на трегера.

Фрейзър, 1716 беше издълбано в старото дърво. Усети лека тръпка при тази гледка и се втренчи в името за миг. Сгрятата от слънцето дръжка беше солидна под ръката ѝ.

— Добре ли си, братовчедке? — обърна се към нея Младия Джейми.

— Да. — Тя влезе в къщата след него, автоматично свеждайки глава, макар че нямаше нужда.

— Всички сме високи, освен мама и малката Кити — каза Младия Джейми с усмивка, когато видя това. — Моят дядо — и твоят — построил тази къща за жена си, която била много висока. Сигурно това е единствената къща в Северна Шотландия, в която можеше да влезеш, без да си навеждаш главата.

… И твоят дядо. Тези думи я сгряха въпреки хладния сумрак в преддверието.

Франк Рандал беше единствено дете, както и майка ѝ. Тя нямаше близки роднини — две възрастни лели в Англия и някакви втори братовчеди в Австралия. Беше тръгнала с мисълта просто да открие баща си; не беше осъзнала, че може да открие цяло ново семейство.

Голямо семейство. Когато влезе в коридора с надрасканата ламперия, една врата се отвори и от стаята изтичаха четири малки деца, следвани от висока млада жена с кестенява къдрава коса.

— О, бягайте, бягайте, малки рибки! — викаше тя, като ги гонеше с протегнати напред като щипки ръце. — Лошият рак ще ви хване и ще ви изяде, щрак, щрак!

Децата полетяха по коридора с кикот и писъци и поглеждаха назад с ужас и удоволствие. Едно от тях, малко момченце на около четири години, видя Бриана и Младия Джейми да стоят на входа и веднага смени посоката, понесе се като локомотив към тях и закрещя:

— Тате! Тате! Тате!

Хвърли се на скорост към корема му, а баща му го хвана ловко и го вдигна.

— Ей, Матю — каза му строго. — На такива маниери ли те учи леля ти Джанет? Какво ще си помисли нашата братовчедка, като те гледа как тичаш като пиле след зърно?

Момченцето се закикоти още по-силно, без да се смути. Погледна към Бриана и веднага зарови лице в рамото на баща си. После бавно вдигна глава и пак надникна с широко отворени сини очи.

— Тате! Това дама ли е?

— Разбира се, че е дама. Нали ти казах, че ти е братовчедка.

— Но тя е с гащи! — Матю се втренчи смаян в нея. — Дамите не носят гащи!

Младата жена изглежда също беше на това мнение, но се съвзе бързо и отиде да вземе детето.

— Е, сигурна съм, че си има причина за това, но не е прилично да се говори така пред хората. Върви да се измиеш. — Тя го остави, обърна го към вратата в дъното на коридора и го побутна леко. Той не помръдна, а се извърна и се втренчи в Бриана.

— Къде е баба, Мат? — попита баща му.

— В задния салон с дядо, една дама и един господин — отвърна веднага Матю. — Имат две кани кафе, тава с кифли и цял кейк Дънди, но мама казва, че стоят, щото се надяват и да обядват, ама за лош късмет има само супа и малко телешко днес и проклет да… — олеле! — притисна устата си с ръка и погледна виновно баща си — и няма да им даде от сладкиша с касис, колкото и дълго да стоят.

Младия Джейми присви очи към него и погледна объркано сестра си.

— Дама и мъж?

Джанет изсумтя тихо.

— Злобарката и брат ѝ — каза тя.